Тя прекоси стаята и застана до вратата:
— Все пак ви предупредих.
— Благодаря ви.
— Лека нощ — каза тя мило, като им отвори вратата.
Излязоха в коридора. Едва в асансьора Мейсън мрачно заключи:
— Тя е по-умната от двамата.
— Ти ли ще ми го кажеш! — възхити се Дрейк. — Ей Богу, Пери. Жена с такава външност и плюс това ум!
— Не се заблуждавай нито за миг, тя е динамит! — съгласи се Мейсън. — Сигурна е, че обвинението ще падне или върху приятеля й, или върху мисис Олрид и се е съюзила с приятеля си.
— Джеръм я е посетил. Джеръм е замесен в случая, но все още не явно. Всички тези хора изгарят от нетърпение да влязат във връзка с Флийтуд. Навярно Джеръм я е информирал за всичко, което полицията знае досега.
— При условие, че самият той е в течение — усъмни се Дрейк.
— Струва ми се, че е — отвърна Мейсън. — Тъй или иначе, отвори ти се работа, Пол. Свържи се с телефонната компания, внуши им, че е изключително важно. Трябва да получиш достъп до записите им и да провериш дали някой се е обаждал на номера на Бърнис Арчър от Спрингфийлд в понеделник по някое време или от някоя бензиностанция по планинския път.
— Смяташ, че Флийтуд е установил връзка с нея?
— Сигурно. Опитай с телефонната компания, разпитай в мотела, където бяха отседнали. Провери в бензиностанциите по пътя. Бас държа, че Флийтуд не й се е обадил за пръв път от затвора, откакто е заминал. А ако й се е обадил преди това, обзалагам си главата, че е забъркана в тази история и то чак до витите си вежди.
— Знаех си, че ще ми натресеш такова чудо на главата! — недоволно изсумтя Дрейк.
Мейсън се усмихна:
— Не искам да разочаровам клиентите си. Това ще бъде един вид разгряване. Малко по-късно се надявам да ти възложа истинска работа.
— Тъй ли?
— Аха, искам да възстановиш по часове какво е правила Бърнис Арчър от събота на обед. Всъщност искам да зная къде е била всеки миг, какво е правила и с кого. Откри ли нещо за Овърбрук?
— Само от съседите. Тон е добряк, муден, честен и беден. Ипотекирал имота си преди около година, когато направил неизгодна инвестиция, но е трудолюбив и неуморен и сега изплаща ипотеката. Междувременно не харчи нищо, освен за кучето си. Купува храна за кучето. Стиска си кесията, рядко напуска ранчото и пести всеки цент, дори купува престоял хляб.
— Съществува ли вероятност да е познавал Флийтуд?
— Едно на милион, Пери.
— Добре, Пол, действай.
— С Овърбрук ли да се занимавам?
— Не, картината с него е ясна. Започни да издирваш кой се е обаждал на Бърнис Арчър. Обзалагам се, че Флийтуд й е позвънил.
Дрейк широко се прозина.
— Знаех си, че няма да ми остане време за сън — подхвърли той.
ГЛАВА XV
Малко преди шест часа сутринта телефонът в апартамента на Мейсън рязко зазвъня.
Адвокатът, който дремеше на креслото до масичката с телефона, вдигна слушалката и припряно попита:
— Какво открихте?
— Открихме още улики, Пери — чу се гласът на Пол Дрейк.
— Какво по-точно?
— Проследихме телефонно обаждане до Донибрук 6981, номера на Бърнис Арчър. Това е станало в понеделник около седем часа вечерта от бензиностанция на седем километра и половина от Спрингфийлд. Моите хора са отишли дотам и са разговаряли със собственика, на име Лейтън, който съвсем ясно си спомня случая.
— Продължавай — възбудено го подкани Мейсън. — Какво е станало?
— Появила се кола и спряла да зареди. Жена, която според описанието му може да бъде мисис Олрид, му казала да напълни догоре резервоара. В колата имало мъж, който отговаря на описанието на Флийтуд. Изглеждал потънал в странна летаргия. Според думите на Лейтън седял отпуснат като чувал, а жената вършела всичко. Отначало собственикът помислил, че е пиян, но после заключил, че е безкрайно мързелив. Жената отишла до тоалетната и в мига, в който се скрила от погледа му, Флийтуд се съживил. Стремително излязъл от колата, втурнал се вътре в бензиностанцията, сграбчил слушалката на телефона, пуснал монета, поискал междуселищен разговор и набрал този номер. Собственикът на бензиностанцията помни всичко съвсем ясно, защото просто се смаял. Помислил, че мисис Олрид е съпругата на мъжа, че човекът иска да си уреди тайна среща с любовницата си или да обясни защо не е отишъл на срещата им. Собственикът не казал нищо и продължил да си върши работата, напълнил резервоара, проверил маслото и водата, измил предното стъкло, избърсал страничните стъкла. Следобеда било валяло, а сега само ръмяло. Непознатият чакал да го свържат, без да откъсва поглед от дамската тоалетна. Жената излязла, преди той да може да проведе разговора си и мъжът изпуснал слушалката като опарен, върнал се в колата и седнал с напълно безучастно изражение. Телефонът зазвънял, когато жената плащала. Собственикът въпросително погледнал мъжа, който почти незабележимо поклатил глава. Когато колата потеглила, той отишъл и вдигнал слушалката. Телефонистката казала, че го свързва с Донибрук 6981 с мис Арчър, но собственикът обяснил, че човекът, който е поръчал разговора, вече си е тръгнал. Телефонистката заявила, че не се е забавила повече от четири минути, но той отговорил, че няма никаква разлика дали е било десет секунди или половин час и няма какво да се прави, защото колата е заминала.