— Беше понеделник вечерта, нали? — попита Мейсън.
— Понеделник вечерта, малко след седем часа.
— Чудесно, благодаря! Не си лягай още, Пол, може да ти се отвори работа.
— Естествено, че ще ми се отвори работа — измърмори Дрейк. — Ще трябва да бачкам и довечера. Смили се, Пери! Дай ми отдих.
— Ще си починеш, когато делото приключи — — утеши го Мейсън. — Стой си в бюрото, Пол. Струва ми се, че ще раздвижа нещата.
Мейсън затвори, после набра номера на полицията и поиска да говори с лейтенант Трег.
Гласът на Трег беше дрезгав и уморен поради недоспиване:
— Не обичам да ме безпокоят в този час на нощта. Кога ще ми дадете обещаната информация?
— Начаса идвам при вас. Чакайте ме.
— Дявол го взел, досега ви чаках!
— Спокойно, няма да чакате повече от четвърт час още. Ще разпердушиня версията за амнезията на Флийтуд.
— А не — възрази Трег. — Вие ще ми дадете снарядите, а аз ще стрелям.
— Така не става — отвърна Мейсън. — Но ви обещах, че ще го смажа и ще го направя. Само че аз лично трябва да го сторя. Ако вие се опитате, всичко ще пропадне.
— Добре, идвайте. Ще ви чакам в кабинета си.
— След петнайсет минути съм при вас — увери го Мейсън, облече си палтото и подкара към полицейското управление.
Кабинетът на Трег беше внушителен, по стените имаше стъклени шкафове с ножове, пистолети и палки, като под всяко от оръжията имаше кратко описание на инцидента, при който е било употребено.
Мебелите също говореха за драматични преживявания. Масивните дъбови маси бяха обгорени тук-там по краищата — някой е оставил запалената си цигара, за да отговори на телефона, после при съобщението за убийство или опит за убийство внезапно се е втурнал навън, а цигарата е издълбала черна дупка в масата. Имаше и драскотини и резки, когато някой полицай е метнал заловено оръжие или нож върху масата или някой затворник в отчаянието си е ударил с белезниците по дървото.
— Е, добре — извика лейтенант Трег, — какъв е резултатът?
— Флийтуд скрива ценна информация.
— Вече го казахте по телефона.
— Ще го докажа!
— Говорете.
— Доведете тук Флийтуд.
— Той ще бъде свидетел на обвинението.
— Как тъй?
— Той ще… — подхвана Трег.
— Да, да — прекъсна го Мейсън. — Съзнанието му е бяла страница, нищо не помни, следователно не може да бъде свидетел.
— Може да свидетелства в предварителното следствие.
— Друг път — саркастично го сряза Мейсън.
— Вижте какво, Мейсън, ако доведа Флийтуд и започнете да го притискате с въпросите си, а после той се изправи като свидетел и му подхвърлите нещо, което е казал при разпита тук, ще бъде ужасно.
— За кого?
— За мен…
— Защо?
— Защото съм ви разрешил да разпитвате свидетел по делото.
— Ако вашият свидетел не може да отговори, когато сте тук и можете да сте сигурен, че не го тероризирам нито сплашвам, какъв свидетел ще бъде, когато го изправите пред съда и мога да му задавам всевъзможни въпроси.
Трег помисли малко и каза:
— Добре, Мейсън. Ще го доведа тук, но искам да сме наясно по един въпрос.
— Какъв е той?
— Аз ще направлявам разпита. Ако въпросите ви не ми са по вкуса, ще му кажа да не ви отговаря. Щом ми се стори, че минавате границата, ще наредя да изведат Флийтуд и ще си тръгнете мирно и тихо.
Мейсън се прозя, запали цигара и отвърна:
— Защо се бавите?
Трег вдигна слушалката и нареди:
— Доведете Флийтуд при мен. Искам още веднъж да го разпитам.
Миг по-късно униформен полицай отвори вратата и въведе Флийтуд в стаята.
— Здравейте, Флийтуд — поздрави Мейсън. Флийтуд го изгледа:
— Пак вие!
— Седнете — покани го Трег. — Искаме да ви зададем няколко въпроса.
— Кой от вас по-точно?
— И двамата.
— Искам да спя — измърмори Флийтуд.
— И ние също — мрачно изсумтя Трег. — Но като че ли скоро няма да имаме такава възможност.
Мейсън се обърна към Флийтуд:
— Боб, вие добре се разбирахте с Бъртрънд Олрид, нали?