Репортерът се обърна към камерата за завършваща реплика, а в заведението избухна бурен залп от аплодисменти.
Трюлс си поръча още една бира. Полицай от разследващата група се качи върху стола си и обяви на всеослушание, че Отделът за борба с насилието може да му целуне онази работа. Из задушното, вмирисано на пот помещение гръмна дружен смях.
Вратата се отвори и в огледалото Трюлс видя фигура, изпълваща цялата рамка.
Гледката го разтревожи. Обзе го опасение, че ще се случи нещо лошо и някой ще пострада.
Мъжът на вратата беше не кой да е, а Хари Хуле.
Висок, широкоплещест, с хлътнали бузи и зачервени очи, вкопани в орбитите. Той не каза нищо, ала появата му се оказа достатъчна да прекрати оживените разговори в бара. Тишината превзе постепенно цялото помещение. Хуле изчака да млъкнат и двамата явно най-бъбриви експерти и подхвана:
— Какво празнувате? Че си присвоихте нашите заслуги ли?
Говореше тихо, почти шепнешком, ала въпреки това всяка сричка отекваше в бара.
— Празнувате, че имате началник, склонен да мине през трупове — на жертвите от случая и на полицаите от шестия етаж в Главното управление, — за да задоволи болното си его! Ето ви стотачка.
Хуле вдигна банкнота.
— Няма нужда да крадете. Ето ви пари — купете си бира, опрощение, дилдо за тройката на Белман…
Хари смачка стотачката и я хвърли върху пода. С крайчеца на окото си Трюлс забеляза, че Юси се размърда.
— … или още един доносник — довърши Хари.
После се олюля и чак сега Трюлс разбра, че Хуле — въпреки ясната дикция — се е наквасил здравата.
Само след секунда Юси Колка заби мощно кроше в челюстта му. Хари направи пирует. Миг по-късно левия юмрук на финландеца потъна в слънчевия му сплит и Хари се прегъна на две, сякаш изпълнявайки галантен поклон.
Трюлс очакваше след няколко секунди — когато въздухът отново нахлуе в дробовете му — Хари да повърне в заведението. Явно и Юси се сети за същото и предпочете Хуле да не цапа пода в бара. Набитият, почти квадратен финландец вдигна крака си с неподозирана грациозност ни балерина, ритна рамото на Хари и полицаят излетя обратно през вратата, откъдето само преди минута бе влязъл.
Най-пияните и най-младите избухнаха в оглушителен смях, а Трюлс пак започна да грухти. Неколцина по-възрастни надигнаха глас и предупредиха Колка да се владее повече. Ала никой не защити Хари Хуле. Трюлс знаеше причината. Всички присъстващи в заведението помнеха как Хари опетни униформата, обърна се срещу своите, отне живота на един от най-кадърните полицаи в гилдията.
Юси се отправи към бара с равнодушно изражение, все едно току-що е изхвърлил боклука. Трюлс се преви от смях и грухтеше. Струваше му се невъзможно да разбеpe тези хора: фини, сами, ескимоси или един бог знае какви.
В дъното на помещението някакъв мъж се изправи и тръгна към вратата. Трюлс не го бе виждал на оперативки на КРИПОС, но погледът под тъмните къдрици издаваше, че е полицай.
— Обади се, ако ти дотрябва помощ, Кронгли — извика някой от масата му.
Чак след три минути, когато барманът отново наду Селин Дион и разговорите продължиха, Трюлс се осмели да се приближи до смачканата стотачка, да я настъпи и да я завлачи с подметката си до бара.
Дробовете на Хари се изпълниха с въздух и той повърна два пъти. После пак се сгъна на две. Студеният асфалт пронизваше кожата му през ризата и му се струваше неимоверно тежък: сякаш не той лежеше върху асфалта, а обратното. Пред очите му танцуваха кървавочервени петна и гърчещи се черни змии.
— Хуле?
Хари чу гласа, но съобрази, че ако покаже признаци на живот, онзи ще продължи с ритниците. Затова не си отвори очите.
— Хуле?
Гласът се приближи. Някой го потупа по рамото му Отчитайки пагубното въздействие на алкохола върху бързината, точността и способността му да преценява разстоянието, Хари все пак отвори очи, завъртя се и се прицели в гръкляна на мъжа. После пак се отпусна на асфалта. Отклони се с близо половин метър от целта.
— Ще ти извикам такси — каза мъжът.
— Недей — простена Хари. — Махай се, гаден плъх.
— Не съм от КРИПОС. Казвам се Кронгли и съм ленсман в Юстаусе.
Хари се обърна и го изгледа.
— Нищо ми няма, само си пийнах малко повече — обясни задавено Хари, като се опитваше да диша равномерно, за да не повърне пак.
— И аз — усмихна се Кронгли и преметна ръката на Xари през рамото си. — Честно казано, нямам представа къде има стоянка. Можеш ли да се изправиш?