— Мм. — Хари изгледа Алтман продължително. — Дали в шкафа ти няма да се намери нещо, което да разведри настроението ни?
Четирийсет и пета глава
Разпит
Микаел Белман пак сънува как пада. Изкачва сам Ел Чоро, скалите се извисяват далеч в небесата, склонът се срива пред очите му и бездната стремително полита към него. В мига преди да го доближи, будилникът звънна. Белман избърса насъбралата се слюнка в крайчетата на устните си и погледна Ула. Застанала зад него, тя му наливаше кафе от пресканата. По време на съвместния им живот тя се научи да наблюдава кога Микаел привършва закуската и веднага, без да губи и секунда, му поднасяше чаша димящо кафе в любимата му синя чаша. И това бе само една от причините да цени и уважава съпругата си.
Освен дома, Ула поддържаше старателно и външния си вид и неслучайно продължаваше да привлича мъжките погледи, когато ги канеха на гости — а това се случваше все по-често. Все пак някога — Микаел беше на осемнайсет, а Ула — на деветнайсет — я смятаха за безспорно най-красивото момиче в Манглерю. Микаел виждаше и трето, много важно достойнство у жена си: без да му го натяква, Ула пренебрегна собствените си мечти за професионално развитие и му осигури отлични условия да се съсредоточи върху кариерата си. Ала най-съществената причина да не зареже жена си седеше на масата: трима малчугани — две момичета и едно момче, — които се караха кой да вземе пластмасовата фигурка от кутията с корнфлейкс и кой ще се вози отпред, докато майка им ги кара до училище. Три основателни причини да цени жената до себе си и съвместимостта на гените ѝ с неговите.
— И тази вечер ли ще работиш до късно? — попита тя и крадешком го погали по главата. Той знаеше колко oбожава косата му.
— Разпитите на заподозрения може и да се проточат.
През деня вестниците щяха да оповестят името на арестувания — Тони Лайке, — но Микаел предпочиташе да не издава вкъщи служебна информация. Понеже се придържаше неотклонно към този принцип, лесно оправдаваше честите си закъснения с "не ми е разрешено да говоря за това, скъпа".
— Защо не го разпитахте вчера? — попита Ула, докато приготвяше закуска за училище на децата.
— Трябваха ни още факти, а и не бяхме приключили обиска на дома му.
— Открихте ли нещо?
— Не мога да навлизам в подробности, скъпа — отвърна той и я погледна със съжаление, задето служебният дълг не му позволява да сподели повече.
Не се издаде, че Ула неволно улучи болното му място.
По време на огледа Бьорн Холм и другите криминални експерти не откриха нищо, пряко свързано с убийствата. За щастие засега този факт се смяташе за второстепенен.
— Кратък престой в килията няма да му се отрази зле — отбеляза Белман. — Даже ще бъде по-сговорчив преди началото на разпита. А началото на разпита винаги е най-важно.
— Така ли? — попита тя, колкото да регистрира интерес.
— Трябва да тръгвам.
Стана и я целуна по бузата. Да, Микаел ценеше достойнствата на съпругата си. Да изостави Ула и децата — скелето и основата на кариерата му, на издигането му в обществотому се струваше абсурдна. Белман осъзнаваше, че е пълна утопия да се поддаде на повика на сърцето, да захвърли всичко заради някакво, да го наречем, влюбване. Да, с Кая си мечтаеха на глас как ще бъдат щастливи заедно, но Микаел Белман предпочиташе по-мащабни и реализуеми мечти.
Огледа зъбите си в огледалото в антрето и си нагласи вратовръзката. Журналистите със сигурност ще го чакат пред входа на Главното управление.
Колко време ще задържи Кая? Снощи забеляза у нея признаци на колебание. Любиха се, но тя не показа някогашния ентусиазъм. Ала Белман знаеше, че докато се цели към върха, както досега, тя няма да му избяга. Кая, разбира се, не беше от жените, които по сметка си лягат с шефа, но на чисто биологично ниво у всяка жена, колкото и модерно мислеща да е, е заложено да се подчинява на алфасамеца. В това отношение жените си остават на интелектуалното равнище на маймуните. Ако Кая обаче е започнала да изстива към него, защото се съмнява, че той ще напусне жена си и децата, налагаше се Микаел да я поощри. Тя редовно го захранваше с вътрешна информация от Отдела за борба с насилието и Белман се нуждаеше от помощта ѝ поне още малко, докато разнищи случая и cпечели битката, а с нея — и войната.
Приближи се до прозореца, докато си закопчаваше палтото. Наследиха тази къща след смъртта на родителите му. Тузарите от западните части на Осло смятаха Майглерю за долнопробно предградие, ала хората, израснали тук, предпочитаха да останат. Кварталът притежаваш особен чар. Неговият квартал. С изглед към останалата част от града. Която съвсем скоро щеше да покори.