— Идват — съобщи полицаят, застанал на вратата към стаята за разпит, снабдена с камери за видеонаблюдение.
— Добре — кимна Микаел Белман.
Някои разпитващи предпочитат арестантът пръв ди влезе в стаята и да го накарат да чака, за да разбере кой командва парада. После се появяват и подхващат безкомпромисен разпит, докато заподозреният е най-уязвим и в неизгодна позиция. Белман прилагаше тактиката да изчака арестанта в стаята. Така маркираше територията си и показваше кой доминира в помещението. Не започваше разговор веднага, а продължаваше да прелиства документите пред себе си, докато безпокойството на арестувания расте. Изведнъж вдигаше поглед и откриваше огън. Белман, разбира се, не смяташе, че неговият подход е единствен, и с желание би обсъдил предимствата му с други опитни полицаи. Провери пак дали червената лампичка на диктофона свети. Започне ли да се суети с апаратурата в присъствието на арестанта, ще обезсмисли напълно встъпителната си заявка за териториално надмощие.
През прозореца видя как Бийвъс и Колка водят Тони Лайке в съседния кабинет.
Белман си пое дъх. Наистина, пулсът му се ускори Изпитваше известно безпокойство, но и тръпката на ловеца, дебнещ плячка. Тони Лайке не пожела адвокатът му да присъства на разпита. Това негово решение облагодетелстваше КРИПОС и предоставяше на разпитващия по-голяма свобода на действие. Същевременно обаче показваше колко спокоен е Лайке. Бедничкият. Не подозираше, че Белман знае за разговора по телефона с Елиас Скуг. Лайке дори бе отрекъл да го познава.
Белман погледна книжата си. Чу как Лайке влиза. Бийвъc затвори вратата зад него — точно според инструкцията.
— Седнете — нареди Белман, без да вдига глава.
Лайке се подчини. Белман се спря на произволна страница и зашари с пръст по долната си устна, докато броеше наум. Тишината кънтеше в малката затворена стая. Едно, две, три. С колегите си бе посетил семинар за новите методи на разпит, които законът ги задължаваше да използват: така нареченото investigate interviewing, или интервю с разследваща цел. Академиците — хора с доста оскъден практически опит — препоръчваха по време на работа разпитващият да се придържа към три основни принципа: откритост, диалог и доверие. Четири, пет, шест. Белман, разбира се, бе изслушал лекцията мълчаливо — все пак много по-тесни специалисти от него бяха разработили новата методика. Но у него възникна въпросът дали наистина тези теоретици си дават сметка какви хора разпитват служителите на КРИПОС. Чувствителни, отзивчиви натури, готови да си излеят душата на рамото ти? Академичните среди заклеймиха досегашния традиционен деветстепенен модел на ФБР като антихуманен, манипулативен и контрапродуктивен, защото принуждава невинни хора да признават престъпления, които не са извършили Седем, осем, девет. Добре де, от време на време се срещат податливи на внушение арестанти, но те са нищо на фона на стотиците ехидни негодници, които ще умрат от смях, разберат ли за "откритостта, диалога и доверието" между разпитващ и арестант, които теоретиците препоръчват.
Десет.
Белман долепи върховете на пръстите си и повдигни глава.
— Знаем, че сте се обадили на Елиас Скуг от Осло, а два дни по-късно сте били в Ставангер. Там сте го убили Питам се обаче защо. Имахте ли конкретен мотив, Лайке?
Това представляваше първата стъпка от модела на ФБР агентите Инбау, Рийд и Бъкли: конфронтацията. Опитай се да шокираш разпитвания, като му нанесеш мигновен нокаут. Покажи му, че вече знаеш какво е извършил и е безсмислено да отрича. Защото целта на paзпитващия е да получи признание. В този случай Белман съчета първата стъпка с друг прийом за водене на разпит: отъждестви един потвърден факт с друг или с други псевдофакти. В този случай инспекторът прокара връзка между датата, когато бе извършено телефонното обаждане, престоя на Лайке в Ставангер и вината му. Изслушвайки доказателствата за първото твърдение, съзна нието на Лайке механично ще възприеме, че те доказват и второто. Белман целеше да представи вината му като неоспорим факт, съпоставим с датата на обаждането, а после да премине на "единствения" въпрос без отговор: "защо?"
Наблюдавайки с какво усилие преглъща Лайке, как се опитва да се усмихне, оголвайки едрите си зъби, за да прикрие паниката си, Белман разбра, че успехът му е сигурен.
— Не съм звънил на никакъв Елиас Скуг — отрече арестантът.