— Да ви покажа ли разпечатката от централата на "Теленур"? — въздъхна Белман.
— Не съм звънил на такъв човек — сви рамене Лайке. — Преди известно време си изгубих джиесема. Може някой да го е намерил и да се е обадил на този Скуг.
— Не се правете на интересен, Лайке. Говоря за стационарния ви телефон.
— Не съм звънил на такъв човек — настоя арестантът.
— Разбрах. Според адресния регистър живеете сам.
— Да. Е, не съвсем сам…
— Понякога годеницата ви остава да спи у вас. Случва ли се да станете преди нея и да тръгнете за работа, докато тя все още е в апартамента?
— Да, но по-често аз ходя при нея.
— Значи, богаташкото момиче има по-луксозно жилище, а?
— Може да се каже. По-уютно е от моето.
Белман скръсти ръце и се усмихна.
— Ако не вие сте позвънили на Скуг от дома си, трябва да е била годеницата ви. Имате пет секунди да ми дадете разумно обяснение, Лайке. В противен случай най-близката патрулка до уютното ѝ местенце ще пусне сирената, ще надене белезници на китките ѝ, ще я докара в Управлението, а тя ще се обади на баща си да му съобщи, че сте я натопили за телефонно повикване. Андерш Галтунг веднага ще осигури на дъщеря си най-свирепата глутница адвокати в страната, а вие, Лайке, ще си спечелите опасен противник. Четири, три…
Арестантът сви рамене.
— Щом смятате, че разполагате с достатъчно основания да поискате заповед за арест на млада жена с кристално досие, няма да ви спра. В такъв случай обаче не аз ще си навлека опасен противник.
Белман не изпускаше Лайке от очи. Дали все пак не го бе подценил? Затрудняваше се да проникне отвъд фасадата му. Така или иначе, приключи с първата стъпка от разпита. Не успя да изкопчи самопризнание. Какво толкова — оставаха още осем. Втората стъпка предписваше разпитващият да прояви съчувствие към заподозрения, като се опита да оправдае действията му. Това обаче предполагаше разпитващият да е наясно с мотива за престъплението. Иначе как да покаже разбиране към деянието? Убийството на хората, пренощували по едно и също време в туристическа хижа, по никакъв начин не разкрива каква мотивация е движила престъпника. Белман, разбира се, знаеше, че подбудите, тласкащи серийните убийци, се крият в дълбините на съзнанието, които повечето от нас предпочитат да не посещават. Затова предварително реши да прескочи мимоходом втората стъпка и да премине на третата: изтъкни пред заподозрения убедителна причина да признае вината си.
— Разберете ме, Лайке. Не съм ви враг. Просто искам да проумея защо сте постъпили така. Кое ви е подтикнало към убийство. От пръв поглед си личи колко способен и интелигентен сте. Успехите ви в бизнеса говорят достатъчно. Възхищавам се на хора, които си поставят цели и ги преследват независимо от мнението на околните; на хора, открояващи се от посредствената маса. Смея да твърдя, че ги чувствам душевно близки. Разбирам ви по-добре, отколкото предполагате, Тони.
Белман накара един от подчинените си да се свърже с борсов спекулант — приятел на Лайке — и да го попита как точно бъдещият зет на Галтунг предпочита да произнасят името му: с дълго "о" или с дълго "н"? Получи отговор Тони, съвсем обикновено.
Сега Белман заложи на правилното произношение и се постара да улови погледа на Лайке и да го задържи:
— Ще ви призная нещо, което би трябвало да запазя в строга тайна, Тони. По ред причини, свързани с работата ни, не можем да протакаме повече този случай и се нуждаем от вашето самопризнание. При други обстоятелства не бихме предложили сделка на заподозрян, чиято вина можем да докажем. Този път обаче искаме да ускорим процеса. Затова сме склонни в замяна на самопризнанията ви — и с тях, и без тях пак ще ви осъдим — да намалим наказанието ви. Законът ми забранява да назова конкретни цифра, но, между нас казано, редукцията на присъдата ви ще бъде значителна. Как ви се струва, Тони? Давам ви думата си. Имате обещанието ми на запис.
Белман посочи червената лампичка на диктофона.
Лайке го изгледа продължително и замислено.
— От двамата полицаи, които ме доведоха, разбрах, че се казвате Белман — каза най-после арестантът.
— Наричай ме Микаел, Тони.
— Описаха ви като изключително интелигентен мъж. Безкомпромисен, но надежден.
— Надявам се да се увериш лично в правотата на думите им.
— И обещавате значителна редукция на присъдата, нали?
— Имаш думата ми — Белман усети как пулсът му се ускори.
— Добре.
— Чудесно. — Микаел Белман докосна с пръст долната си устна. — Какво ще кажеш да започнем от самото начало?