— Интересна теория, Сулнес.
Кая мразеше да я нарича с фамилното ѝ име. Белман прибягваше до него, когато е ядосан или иска да демонстрира интелектуалното си превъзходство. Виждайки колко важно е за него да се утвърди, Кая не му възразяваше, а и допускаше, че той наистина я превъзхожда в интелектуално отношение. Че нали точно затова хлътна така безразсъдно по него? Впрочем не си спомняше кое толкова я заплени.
— Трябва да се връщам на работа — каза тя.
— И какво ще правиш на работа? — Микаел погледна към охранителя, който се прозяваше зад въжето в дъното на помещението. — Ще броиш кламери и ще чакаш да разтурят Отдела? Нали осъзнаваш какъв огромен проблем ми натресе с този Лайке?
— Аз ли? — възкликна смаяно тя.
— По-тихо, миличка. Кой друг, ако не ти, ми каза какво е открил Хари за Тони Лайке? Съобщи ми за намеренията на Хари да го арестува. И аз ти повярвах. Стигнах дотам да задържа Лайке въз основа на сведенията, които получих от теб, и оповестих пред медиите "успешната акция". А сега всичко гръмна. Лайке има желязно алиби за две от убийствата, миличка, и ще се принудим да го пуснем до края на деня. В момента татко Галтунг обмисля да ме изправи пред съд и се съветва с най-добрите си адвокати. А министърът на правосъдието ще иска да знае как, за бога, сме допуснали такъв гаф. И тогава кой ще застане на топа на устата? Не ти, не Хуле, не Хаген, а аз, Сулнес. Разбираш ли? Само аз. Трябва да направим нещо по въпроса. По-скоро ти трябва да направиш нещо.
— Какво по-конкретно?
— Нещо съвсем дребно, а аз ще се заема с по-сериозната част. Искам да изведеш Хари навън. Довечера.
— Навън ли? Аз?
— Да, той те харесва.
— Кое те кара да мислиш така?
— Не ти ли казах, че онази вечер ви видях, докато пушехте на терасата?
Кая пребледня.
— Тогава ти закъсня, но не спомена нищо подобно.
— Бяхте толкова погълнати един от друг, че изобщо не забелязахте колата ми. Паркирах и постоях вътре. Той те харесва, миличка. Искам да го заведеш някъде за няколко часа.
— Защо?
— Защото Хари се застоява прекалено дълго вкъщи — усмихна се Белман. — Хаген няма да му даде отпуск: Хари не би понесъл да бездейства. А ние не искаме нашият скъп колега да се пропие в "Опсал", нали? Заведи го на вечеря, на кино или на бира. Просто се погрижи между осем и десет да не си е вкъщи. И внимавай. Не знам дали е свикнал да наблюдава, или го гони параноя, но онази вечер, когато си тръгна от апартамента ти, огледа колата ми много внимателно. Ясно?
Кая не отговори. По време на дългите раздели с Микаел, наложителни заради семейните и професионалните му ангажименти, Кая копнееше да зърне усмивката му. Тогава защо сега ѝ се повдигаше от същата тази усмивка?
— Да… да не би да…
— Ще направя каквото трябва — прекъсна я Микаел и си погледна часовника.
— А именно?
— Ти как мислиш? — сви рамене той. — Ще сложа другиго на топа на устата.
— Не ме моли за такова нещо, Микаел.
— Аз не те моля, миличка. Заповядвам ти.
— А ако… — едва доловимо подхвана тя, — … ако откажа?
— Тогава ще смачкам не само Хуле, но и теб.
Лампите обливаха със светлина пигментните петна по кожата му. "Красавец — възхити се тя. — Някой трябва да го нарисува."
Марионетките танцуват по план. Хари Хуле откри, че позвъних на Елиас Скуг. Харесвам го. Ако се познавахме от деца или юноши, вероятно щяхме да се сприятелим. Свързват ни доста общи черти. Например интелигентността. Единствен той от всички разследващи притежава способността да вижда какво става зад мъглата на привидното. Това, разбира се, означава, че се налага да внимавам с него. Очаквам продължението с детско нетърпение.
ПЕТА ЧАСТ
Четирийсет и шеста глава
Червен бръмбар
Хари отвори очи и погледът му мигом падна върху тлъст четвъртит червен бръмбар, който пълзеше между него и празните бутилки и издаваше звук, подобен на котешко мъркане. Спря, после пак започна да мърка и се придвижи с още пет сантиметра към Хари. Пълзейки по стъкления плот на ниската масичка, насекомото оставяше диря в прахта. Хари протегна ръка, хвана бръмбара и го долепи до ухото си:
— Престани да ми звъниш, Йойстайн.
— Хари…
— Кой се обажда, по дяволите?
— Кая. Какво правиш?
Хари погледна дисплея, за да се увери, че гласът не го лъже.
— Почивам си.
Стомахът му отново се готвеше да се освободи от съдържанието си.