Тя погледна часовника и подсмръкна.
— Може ли да отидем у вас, Хари?
— Защо? Да не би някой да ни чака там?
Тя кимна. Хари пресуши манерката.
Вратата беше изкъртена. Дървените стружки, посипали се върху стълбището, показваха, че е използван кози крак: взлом, лишен от изтънченост, и никакви опити да се заличат следите. Типично по полицейски.
На стълбите Хари се обърна. Кая, слязла от колата, стоеше със скръстени ръце. Той влезе.
Всекидневната тънеше в мрак, разпръскван единствено от светлинката в отвореното барче. Въпреки тъмнината Хари веднага позна силуета до прозореца.
— Главен инспектор Белман, седиш в креслото на баща ми.
— Позволих си тази волност, понеже диванът вони непоносимо. Дори кучето не посмя да го доближи.
— Какво да ти предложа? — Хари кимна към барчето и седна на дивана. — Или сам си намерил нещо?
Белман поклати глава.
— Не аз, кучето.
— Мм. Сигурен съм, че си уредил заповед за обиск, но ми е любопитно какво основание си посочил.
— Анонимен сигнал. Според подателя си внесъл наркотици в страната чрез нищо неподозиращо трето лице и дрогата най-вероятно се намира в жилището ти.
— И потвърди ли се сигналът?
— Служебното куче откри нещо: бучка с жълтеникавокафява субстанция, увита в станиол. Не прилича на "стоката", която обикновено конфискуваме в страната, и засега не може да се каже за какво точно става дума. Обмисляме дали да подложим находката на експертиза.
— Обмисляте?
— Може да се окаже опиум, но не е изключено и да е най-обикновено парче пластилин или глина. Зависи.
— От какво?
— От теб, Хари. И от мен.
— В смисъл?
— Ако се съгласиш да ни направиш услуга, съвсем възможно е да сметна, че бучката е от пластилин, и да се откажа от веществен анализ. Всеки ръководител е длъжен да преценява кои задачи са най-спешни и да не губи времето на подопечните си, нали?
— Щом казваш. За каква услуга говориш?
— Умен мъж като теб не се нуждае от пространна увертюра, Хари. Затова няма да увъртам: искам да приемеш ролята на изкупителна жертва.
Хари забеляза кафявото оцветяване върху дъното и и бутилката от "Джим Бийм" върху масичката, но успя ди устои на изкушението да излее остатъка от течността в гърлото си.
— Току-що се видяхме принудени да пуснем Тони Лайке на свобода, защото представи желязно алиби за две oт убийствата. Единствената улика, която имаме срещу него, е телефонно обаждане до една от жертвите. Направихме обаче доста смели изказвания пред медиите. Лайке и бъдещият му тъст ще се опитат да ни скроят шапката. Трябва още тази вечер да пуснем прессъобщение с обяснението, че арестът се е състоял въз основа на заповед за задържане, която ти, Хари Хуле, инспектор с доста съмнителна слава, си успял да издействаш от неопитна прокурорка в Главното управление благодарение на манипулативните си похвати. Арестът на Лайке ще бъде представен като твоя солова акция, предприета единствено по твое усмотрение, и ти ще поемеш публично цялата отговорност. Ние от КРИПОС сме надушили нередности още по време на ареста, провели сме разговор със задържания и сме си изяснили действителното положение на нещата. Затова незабавно сме го освободили. Ще присъстваш на пресконференцията, ще се подпишеш под комюникето и повече няма да правиш никакви изявления по случая. Нито дума. Ясно?
Хари отново погледна с желание към глътката в бутилката.
— Мм. Доста строга заповед. И си мислиш, че журналистите ще ти повярват, след като те видяха как доволно се перчиш и те чуха да обявяваш ареста за своя лична заслуга?
— Поех отговорността — така ще пише в комюникето. Избрал съм да обявя ареста пред медиите, защото съм го приел като мой служебен дълг, макар да съм подозирал грешка, допусната от мой колега. Но когато Хари Хуле е решил да признае вината си, не съм възразил, защото, първо, той е опитен полицай, и второ, не ми е пряк подчинен.
— Ако не подпиша прессъобщението, ще ме съдят за контрабанден внос и притежание на наркотици. Това ли е моята мотивация?
Белман долепи върховете на пръстите си и се олюля на стола.
— Да. Нека ти помогна да вземеш по-бързо решение относно обещанието да те закопчая веднага, ако не се съгласиш да поемеш вината. Би било жалко да киснеш в ареста, докато баща ти гасне в болницата. Разбрах колко е зле. Тъжна история.
Хари се облегна на дивана. Такива опити за изнудване обикновено го вбесяваха. Някогашният, по-млад Хари би реагирал бурно, ала сегашният искаше да се свие върху дивана, вмирисан на повръщано и на пот, да затвори очи и да се моли всички — Белман, Кая, сенките до прозореца, да се махнат. И все пак умът му инстинктивно продължаваше да следва усвоения професионален навик да pазсъждава: