— Да оставим за малко моя случай настрана. Каква е мотивацията на Лайке да потвърди версията ти? Той знае, че не аз, а хората ти от КРИПОС го арестуваха и го разпитваха.
Хари се досети за отговора още преди Белман да заговори:
— Защото Лайке осъзнава, че арестът показва моралните му устои в съмнителна светлина. А в момента той се опитва да стартира сериозен проект и това клеймо петни името му пред потенциалните инвеститори. Най-добрият начин да се отърве от него е като подкрепи версията за безумна проява на психически нестабилен полицай, който не е съгласувал действията си с началството. Добре ла ти звучи?
Хари кимна.
— Да не забравяме и професионалното съсловие… подхвана Белман.
— Да, ще защитя цялата полицейска гилдия, като поема на плещите си цялата вина.
— Винаги съм знаел, че си сравнително умен мъж, Хуле — усмихна се Белман. — Договорихме ли се?
Хари се замисли. Колкото по-скоро си тръгне Белмнн толкова по-скоро Хари ще провери дали на дъното на бутилката действително е останало малко уиски. Кимна.
— Това е прессъобщението. Подпиши се отдолу.
Белман плъзна лист с химикалка към Хари. В тъмното написаното не се виждаше. И какво от това? Хари се подписа.
— Добре — Белман взе листа и стана. Светлината на улична лампа падна върху лицето му и петната лъсннхи като маскировъчна боя. — Така за всички ни е по-добре Не го забравяй, Хари, и си почини.
"Снизходителният опит на победителя да покаже загриженост" — помисли си Хари, затвори очи и усети как сънят го призовава. Пак отвори очи, изправи се с мъка и изпрати Белман до стълбите. Кая продължаваше да стои навън със скръстени ръце.
Хари забеляза как Белман ѝ кимна заговорнически. В отговор тя само сви рамене. Белман пресече улицата, качи се в колата си — същата, която Хари забеляза на "Людер Саген" през онази вечер, — запали и потегли. Кая се приближи до стълбите.
— Защо удари Бьорн Холм? — прошепна тя със задавен глас.
Хари се обърна, за да влезе, но тя го изпревари. Взе стълбите на два скока и му препречи пътя. Лъхна го горещият ѝ трескав дъх:
— Разбрал си, че той не е виновен, но въпреки това го удари. Защо?
— Върви си, Кая.
— Няма!
Хари я погледна. Затрудняваше се да намери обяснение. Тогава, виждайки Бьорн, узна истината, заболя го и и той стовари гнева си върху изненаданото невинно кръгло лице — огледален образ на собствената му доверчивост.
— Защо се интересуваш? — В гласа му прокънтя гневна металическа нотка. — Вярвах ти, Кая. Честито! Извърши успешно мисията си. Ще се отместиш ли?
Очите ѝ отново плувнаха в сълзи. Отстъпи встрани, а Хари влезе и затръшна вратата зад гърба си. Пристъпи в антрето, потънало в звуков вакуум след трясъка, и постоя във внезапно настъпилата тишина, в празнотата, в блаженото нищо.
Четирийсет и седма глава
Страх от тъмното
Улав Хуле премига с очи в тъмнината. — Хари, ти ли си?
— Да.
— Нощ е, нали?
— Да. Нощ е.
— Как си?
— Жив съм.
— Чакай да светна…
— Недей. Дойдох само да ти кажа нещо.
— Познавам този тон. Не съм сигурен дали искам да те изслушам.
— Така или иначе утре ще го прочетеш във вестника.
— А ти ще ми предложиш твоята версия за случилото се.
— Не. Просто искам да го научиш от мен.
— Пил ли си, Хари?
— Ще ме изслушаш ли?
— Дядо ти пиеше много. Обичах го: и пиян, и трезвен Малцина синове могат да се похвалят с такова отношение към алкохолизиран баща. Не, Хари, не искам да слушам.
— Мм.
— Същото важи и за теб. Винаги съм те обичал: и пиян, и трезвен. Не ми е било трудно, макар от малък да си много буен. Непрекъснато воюваше с някого и не на последно място — със себе си. Но за мен нищо не е било по-лесно от това, да те обичам, Хари.
— Тате…
— Да не губим време в празни приказки, сине. Често си мислим разни неща и имаме чувството, че сме ги изказали на глас, но не сме. Казвал ли съм ти колко се гордея с теб, Хари?
— Аз…
— Да? — Улав Хуле се ослуша в мрака. — Плачеш ли, сине? Няма нищо. Знаеш ли кое ме направи най-горд? Не съм ти го признавал. Докато учеше в гимназията, един oт учителите ти се обади вкъщи да съобщи, че си се сбил и двора с две по-големи момчета, пострадал си сериозно и те закарали в спешното да ти зашият устната и да ти извадят корен на избит зъб. Помниш ли, че за наказание ти намалих джобните? По-късно Йойстайн ми разказа какво всъщност се случило. Нахвърлил си се върху момчетата, защото напълнили раницата на Сабото с вода от чешмата в училищния двор. Ако не ме лъже паметта, Сабото дори не ти беше любимец. Йойстайн ми обясни, че си пострадал толкова тежко, защото си отказал да се предадеш и след всеки удар си се изправял. Накрая лицето ти не личало от кръв, а на момчетата им омръзнало да те налагат и си тръгнали. — Улав Хуле помълча. — Тогава ми се струваше нередно да ти кажа колко се гордея с теб, защото така бих те подтикнал към нови бойни подвизи. Но ми идеше да ревна от гордост, че имам толкова смел син. Ти се боеше от тъмното, но отиваше право в мрака. По-горд баща от мен не вярвам да е имало на света. Някога казвал ли съм ти го, Хари? Хари? Тук ли си?