Свобода. Бутилката шампанско се строши в стената, и мехурчетата потекоха по тапета като кипяща мозъчна тъкан. Заляха снимките, изрезките, разпечатката от интернет със снимка на Хари Хуле, поел вината. Свобода. Край на вината. Имам свободата отново да пратя света но дяволите. Стъпвам върху парчетата стъкло и чувам хрущенето им под босите ми нозе. Хлъзгам се по собствената си кръв. Смея се до полуда. Свобода. Свобода!
Четирийсет и осма глава
Хипотеза
Началникът на Отдел "Убийства" в Южното полицейско управление в Сидни, Нийл Маккормак, приглади оредялата си коса, докато оглеждаше жената, седнала срещу него. Тя дойде направо от издателството, където работела. Носеше очила и семпъл омачкан костюм. И все пак видът на Иска Пелър подсказа на Маккормак, че костюмът ѝ е скъп, а стилът ѝ цели да впечатлява по-изтънчени души от неговата. Адресът ѝ не предполагаше да е особено състоятелна. "Бристъл" не се славеше като луксозен квартал. Иска Пелър изглеждаше зряла и разумна жена Определено не приличаше на свидетелките, склонни да драматизират и преувеличават само за да привлекат внимание към себе си. Освен това полицаите я привикаха на разговор, а не обратното. Маккормак погледна часовника. Със сина му се разбраха да се разходят с платноходката следобед. Уредиха си среща на Уотсън Бей, където я държаха. Затова Маккормак се молеше разпитът да не се проточи прекалено дълго. Тъкмо надеждите му да се оправдаят, но…
— Госпожице Пелър — началникът се облегна и скръсти ръце над внушителния си корем с форма на полукълбо. — Защо не ни казахте това по-рано?
— Защо да го правя? — сви рамене тя. — Никой не ме е питал, а и не виждам каква е връзката с убийството на Шарлоте. Сега ви го казвам, защото ме разпитвате за подробности. Останах с впечатлението, че ви интересува предимно случилото се в хижата, а не… последвалото премеждие. Всъщност това е най-точната дума: малко премеждие. Справихме се бързо и го забравихме почти веднага. Такива идиоти има навсякъде. Не можеш да изтребиш всички подобни твари.
Маккормак се позасмя. Тя, разбира се, беше съвършено права. Маккормак също нямаше никакво желание да се впуска по следите на извършителя в този случай. Намесено ли е лице със служебно звание от полицията възникват безброй неприятности, проблеми и работата ce удвоява. Той погледна през прозореца. Слънцето блестеше във водата на Порт Джаксън от страната на Манли, където още се виеше дим, макар от потушаването на последния за сезона пожар да измина повече от седмица. Пушекът се носеше на юг. Приятен, топъл северен ветрец, идеален за плаване. Маккормак харесваше Хари Хуле или Лили, както го наричаше. Норвежецът се представи блестящо, докато им помагаше да заловят убиеца клоун. Но високият рус мъж звучеше изтощен по телефона. Маккормак се молеше Холи да не е поел по поредния гибелен куpc.
— Нека започнем отначало, госпожице Пелър.
Микаел Белман влезе в зала "Один" и разговорите тутакси утихнаха. Бързо се приближи до катедрата, постави записките пред себе си, включи компютъра към проектора и застана разкрачен пред аудиторията. Разследващата група наброяваше трийсет и шестима души — три пъти повече от обичайното. Понеже работеха от дълго време без никакъв резултат, Белман на няколко пъти се наложи да им повдига духа, но като цяло момчетата се държаха мъжки. Затова началникът приобщи и тях към начинанието, което трябваше да се превърне в гръмовен успех: ареста на Тони Лайке.
— Вероятно сте прочели днешните вестници — подхвана той.
Успя да спаси остатъците от честта на Отдела си. На първa страница на двата най-големи ежедневника стоеше една и съща снимка: Тони Лайке влиза в автомобил пред Главното управление. Третият водещ вестник бе публикувал снимка на Хари Хуле, извадена от архива на телевизионно токшоу, където старши инспекторът говори за Снежния човек.