Посреща те задимена стая — забраната за тютюнопушене не важи за частните клубове — и овален макет на хиподрум, покрит със зелено сукно и разделен на седем коридора. Във всеки коридор се движи по един метален кон, закачен за спица. Скоростта на конете се мени постоянно. Определя я компютър, който бръмчи под масата. Решенията му, доколкото се бяха убедили членовете на клуба, се основаваха на пълна случайност и непредсказуемост. Ще рече, компютърната програма променя скоростта на някои коне на произволен принцип, а това се отразява на залозите и на печалбите. Около пистата членове на клуба — някои редовни, други новоприети — седяха в удобни кожени люлеещи се кресла и пушеха, пиеха бира на преференциална цена и подвикваха на конете, на които бяха заложили.
Понеже клубът оперираше в сивата юридическа зони на закона за хазарта, при дванайсет или повече участници залогът на човек по правило не биваше да надвишава сто крони на гонка. Ако обаче броят на присъстващите е по-малък от дванайсет, правилникът на клуба разглеждаше залагащите като приятелска компания, използваща територията на клуба за частна сбирка. В такива случаи собствениците на клуба отказваха да се намесват и оставяха мъжете свободно да правят залози помежду си, защото според устава на заведението това си е въпрос, засягащ единствено тях. По тази причина в стаята в дъното на "Бомбай Гардън" почти винаги присъстваха точно единайсет души. Впрочем, никой не беше виждал градината на заведението, за която претендираше името му.
В четиринайсет и десет най-новият член на клуба, сдобил се с правото да участва в залозите четирийсет секунди по-рано, прекрачи прага на залата и установи, че вътре има само двама души: клиент, седнал в едно от креслата с гръб към новодошлия, и мъж от виетнамски произход, облечен в жилетка на крупие, който явно надзираваше състезанията и залозите.
Гърбът на клиента беше широк и изпълваше фланелената риза. По яката се спускаха черни къдрици.
— Добре ли върви, Кронгли? — попита Хари и седна в съседното кресло.
Къдравата глава се извърна.
— Хари! — възкликна той с искрена радост в гласа. — Как ме откри?
— Защо мислиш, че съм те търсил? Може да съм редовен посетител на това заведение.
Кронгли се засмя и погледна конете, които напредваха по пистата, възседнати от метални жокеи.
— Как ли пък не! Всеки път, когато дойда в Осло, идвам тук. Никога не съм те засичал.
— Добре де. Посъветваха ме да те търся тук.
— Нима вече ми се носи слава? Навярно не подхожда на служител на реда да посещава такива места, макар законът да не ги забранява.
— Като каза закон — Хари поклати глава към крупието, което посочи кранчето на кега с бира с въпросително изражение, — точно за това искам да си поговорим.
— Давай — подкани го Кронгли, вторачен в пистата.
В състезанието водеше син кон в най-външния коридор, но предстоеше завой.
— Иска Пелър, болната австралийка, която си закарал в дома си, твърди, че си опипвал нейната приятелка Шарлоте Лол.
Хари не забеляза никаква промяна в съсредоточеното изражение на Кронгли. Зачака. Накрая Кронгли не издържа:
— Да коментирам показанията ѝ ли искаш?
— Само ако ти искаш.
— По тона ти съдя, че ти искаш. "Опипвал" не е точната дума. Пофлиртувахме, започнахме да се целуваме и аз понечих да премина на следващо ниво, но тя отказа. Опитах се да я убедя да продължим. Повечето жени очакват мъжът да бъде по-настоятелен, част от играта е. Не се е случило нищо повече.
— Шарлоте е казала друго на приятелката си. Да не твърдиш, че лъже?
— Не.
— Ами?
— Просто Шарлоте е спестила умишлено някои подробности от случилото се. Добродетелните католички искат да изглеждат по-благонравни, отколкото са в действителност.
— А как ще обясниш, че двете — въпреки състоянието на Пелър — са решили да нощуват другаде?
— Австралийката настоя да си тръгнат. Нямам представа какви са им отношенията. Нещата между близки приятелки често се размиват. По мое впечатление Пелър не си пада по мъже. — Той вдигна полупразната халба от масата. — Накъде биеш, Хари?
— Питам се защо си премълчал тази случка пред колежката ми Кая Сулнес, когато тя дойде в Юстаусе.
— А аз се питам защо продължаваш да дълбаеш по случая. След като прочетох днешните вестници, разбрах, че КРИПОС води разследването.
Кронгли отново се съсредоточи върху конете. След завоя жълтият от трети коридор поведе с една дължина.
— Да, но изнасилванията все още влизат в ресора ни Отдела за борба с насилието — възрази Хари.