— Изнасилване ли? Ти още ли не си изтрезнял, Хари?
— По-трезвен съм, отколкото се надявам да си бил ти, Кронгли. — Хари извади кутията с цигари и лапна една леко изкривена. — Говоря за всички случаи, когато си пребивал и насилвал бившата си жена в Юстаусе.
Кронгли се обърна към Хари и при рязкото движение събори халбата. Бирата попи в зеленото сукно, а мокрото петно се разрастваше с темповете, с които Вермахтът е завземал територии на картата на Европа.
— Преди малко ходих в училището, където тя работи — поясни Хари и запали цигарата. — Тя ме посъветва да те потърся тук. По думите ѝ не се е изнесла от дома ви, а е избягала. Ти…
Хари не успя да продължи. С ловко движение Кронгли завъртя стола му с крак и го нападна в гръб, преди Хари да реагира. Ленсманът стегна китките му здраво. Хари знаеше какво предстои, защото още през първата година в Полицейската академия ги учеха точно това: как се прилага така наречената полицейска хватка. И въпреки това Хари изостана: забави се с една секунда; двете денонощия, удавени в алкохол, и четирийсетте години, през които така и не помъдря, си казаха думата. Кронгли опъна ръцете му назад и Хари удари слепоочието и челюстта си в масата. Онази страна от челюстта, която бе счупена. Изкрещя от болка и за миг му причерня. После се посъвзе, усети отново парещата болка и направи опит ди се отскубне. Макар и силен мъж, Хари нямаше големи шансове срещу такъв противник. Горещият дъх на Кронли го лъхна право в лицето:
— Не биваше да го правиш, Хари. Не биваше да говориш с тази курва. Готова е да ти наприказва всякакви лъжи. Тя разтвори ли си веднага краката, а, Хари?
Кронгли го натисна още по-безжалостно и черепът на Хари изпука. Два коня бяха на път да пробият челото и носа му. Хари вдигна десния си крак и настъпи Кронгли с всичка сила. Онзи изкрещя. Хари се освободи от хватката, завъртя се и го удари, но не с юмрук — достатъчно пръсти си бе чупил заради подобни глупави прояви, — а с лакът. Улучи Кронгли там, където боли най-много: не в брадичката, а малко по-встрани. Кронгли залитна назад, строполи се върху нисък стол и се свлече на пода с вдигнати във въздуха крака. Върху обувката на Кронгли се бe образувала кървава диря след срещата с кубинка, която отдавна беше за изхвърляне. Хари не бе изпуснал цигарата между устните си, а с крайчеца на окото си забеляза, че червеният кон в първи коридор се е устремил към финалната права и към победата.
Наведе се, сграбчи Кронгли за яката и го сложи да седне в стола. Дръпна жадно от цигарата и усети как димът стопля дробовете му.
— Съгласен съм, че версията ми за изнасилването малко издиша. Така или иначе, нито бившата ти съпруга, нито Шарлоте са подали жалба в полицията и моя задача като следовател е да търся други доказателства, нали? Затова пак се насочих към "Ховасхюта".
— Какви, по дяволите, ги говориш?
Кронгли звучеше като силно простуден.
— Става дума за младата жена, на която Елиас си излял душата вечерта преди убийството му. Возили се заедно в автобус и Елиас ѝ казал, че през нощта, прекарана в "Ховасхюта", най-вероятно е станал свидетел на изнасилване.
— Елиас?
— Да, Елиас. Спял леко и през нощта го събудил шум, Погледнал през прозореца на спалнята. Навън луната осветявала външната тоалетна и Елиас забелязал двама души. Жената стояла с лице към хижата, а мъжът — зад нея. Елиас не видял лицето му. Отначало ги възприел като любовна двойка. Жената извивала съблазнително талията си, а мъжът държал ръка над устата ѝ, явно за да не вдигат шум. Мъжът вкарал жената в тоалетната и Елиас — разочарован, задето не му се удал случай да повоайорства, — пак си легнал. Чак когато прочел за убийствата, го налегнали съмнения дали жената не се е гърчила в опит да се отскубне; дали мъжът не е запушил устата ѝ, за да не чуе никой виковете ѝ за помощ. — Хари дръпна от цигарата. — Ти ли беше, Кронгли?
Мъжът потърка брадичка.
— Алиби? — попита направо Хари.
— Спях у дома, сам. Елиас Скуг казал ли е коя е била жената?
— Не. А за мъжа — да не говорим, изобщо не е видял лицето му.
— Не съм аз. Живееш на ръба, Хуле.
— Това какво е — заплаха или комплимент?
Кронгли не отговори, ала в очите му танцуваше хладен смях.
Хари изгаси цигарата и се изправи.
— За твое сведение, бившата ти жена не си е разтваряла краката пред мен. Покани ме в учителската стая — при колегите си. Нещо ми подсказва, че тя се страхува да остане насаме с мъж. Усилията ти несъмнено са дали резултат, Кронгли.
— Не забравяй да хвърляш един поглед през рамо, Хуле.