Хари се обърна. Крупието, напълно невъзмутимо, все едно нищо не се е случило, вече бе подредило конете за нов старт.
— Ще заложите ли? — попита то на развален норвежки.
— Не — поклати глава Хари. — Нямам какво да заложа.
— Значи имате по-големи шансове за успех — отвърна крупието.
На излизане Хари предъвка няколко пъти репликата па виетнамеца и заключи, че е станало езиково недоразумение или не е схванал смисъла. Или това бе просто някаква глупава азиатска поговорка.
Петдесета глава
Подкупът
Микаел Белман чакаше. Обожаваше това усещане очакването тя да отвори, вълнението дали тя за пореден път ще надмине очакванията му. При всяка тяхна среща той се дивеше на красотата ѝ, сякаш е забравил колко е красива. Всеки път, когато тя отвореше вратата, му трябваха няколко секунди да попие хубостта ѝ, да осмисли потвърждението, че от всички мъже, които я желаят — на практика всеки зрящ мъж с що-годе хетеросексуална ориентация — тя бе избрала него. Нейният избор подхранваше самочувствието му на лидер на стадото, на алфа-самец, на петел с предимството пръв да се чифтосва с женските. Да, звучеше банално и доста вулгарно, но беше самата истина. Човек не се стреми да стане алфа-самец той си е такъв по природа. Животът на алфа-самеца не с съвсем лесен и приятен, ала не можеш да риташ срещу съдбата.
Вратата се отвори.
Тя носеше бял пуловер с висока яка тип "поло" и см бе вдигнала косата на кок. Изглеждаше изморена, очите ѝ видимо се бяха смалили. Но излъчваше неизменния финес, за който дори собствената му съпруга можеше само да мечтае. Поздрави го, обърна му гръб и се отправи към верандата. Той си взе бира от хладилника, излезе след нея и се настани в един от нелепо големите тежки столове.
— Защо седиш тук, на студа? Ще настинеш.
— Или ще си навлека рак на белите дробове — отвърни тя, взе димящата цигара от пепелника и четивото си.
Белман погледна корицата. "Ham on Rye". От Чарлс… Присви очи, за да прочете фамилното име. Буковски? Като аукционната къща ли?
— Нося добри новини — подхвана той. — Успяхме не просто да предотвратим гръмовен скандал, а и да обърнем целия инцидент с Лайке в наша полза. От Министерството на правосъдието днес се свързаха с мен. — Белман изпъна крака върху масата и огледа етикета на бутилката. — Искаха да ми благодарят, задето съм се намесил толкова категорично и съм издал заповед за незабавното освобождаване на Тони Лайке. Косите им настръхвали само при мисълта какво биха измислили Галтунг и адвокатите му, ако ние не се бяхме намесили. От Министерството поискаха да ги уверя, че лично ще ръководя разследването и никой извън КРИПОС няма правото да се намесва в решенията ми.
Белман отпи от бутилката и почти я удари в масата.
— Ти какво мислиш, Буковски?
Тя отдалечи книгата от себе си и го погледна.
— Очаквах да проявиш интерес — отбеляза той. — Това засяга и теб. Кажи ми каква е твоята теория за случая, миличка. Хайде. Нали си разследващ полицай.
— Микаел…
— Тони Лайке е агресивен тип и позволихме това негово качество да ни заблуди, защото от опит знаем, че всички насилници са непоправими. Но способността и желанието да отнемаш човешки живот не са заложени у всички хора. Те са или вродени, или предизвикани. Ала веднъж събуди ли се у теб, убиецът няма да си тръгне лесно. Навярно убиецът в нашия случай отгатва хода на разсъжденията ни. Наясно е, че ако ни поднесе на тепсия Тони Лайке, ние ще си изгубим ума от въодушевление и ще вдигнем врява до бога: ама разбира се, как не се сетихме по-рано! Какъв по-подходящ претендент за извършителя на убийствата от човек с доказани агресивни нагласи? Затова е влязъл в апартамента на Лайке и се е обадил на Елиас Скуг. Целял е да преустановим търсенето на други гости в "Ховасхюта".
— Телефонното обаждане от дома на Лайке е било проведено преди полицията да оповести публично, че сме открили връзката с "Ховасхюта".
— Е, и? Не може да не си е дал сметка, че е въпрос на време да стигнем до него. По дяволите, как не ни хрумна по-рано!
Белман отново надигна бутилката.
— В такъв случай кой е убиецът?
— Седмият човек в хижата — заключи Микаел Белман. Кавалерът на Аделе Ветлесен. Никой от приятелския ѝ кръг не го познава.
— Абсолютно никой ли?
— Възложил съм на трийсетина души да разпитват обкръжението ѝ. Претърсихме апартамента ѝ. Никакви писмени източници на сведения: нито дневници, нито картичка, нито писма. Дори имейлите и есемесите не казват нищо особено. Разпитахме всички познати на Аделе от мъжки пол: имат солидно алиби. От женски — също. Никой от приятелите ѝ не е виждал или разговарял с мъжа, когото е завела в "Ховасхюта". Това не ги изненадваше ни най-малко, защото Аделе сменяла партньорите си по-често от бельото си и не си правела труда ди обявява пред приятелите си кога е започнала нова връзка. Все пак споделила на своя приятелка, че мистериозният кавалер ту събуждал сексуалния ѝ апетит, ту го прогонвал. Харесала ѝ например поканата му за нощно рандеву в пуста фабрика, където я помолил да си облече сестринска униформа.