— Щом това я възбужда, предпочитам да не ми казваш кое я отблъсква.
— Понякога кавалерът ѝ действал като страстоубиeц, защото ѝ напомнял за съквартиранта ѝ. Приятелката ми госпожа Ветлесен не разбрала какво точно има предвид Аделе.
— Съквартирантът ѝ Гайр Брюн е гей — обясни Кая и се прозина. — Ако този мъж, седмият гост в хижата, наистина се е опитал да натопи Тони Лайке, трябва да е знаел зa криминалното му досие.
— Имената на хора с присъди за нанасяне на телесна повреда са общодостъпна информация. Всеки, който се интересува, има право да получи сведения и къде е било извършено престъплението: в случая, в Ютре Енебак. Агресивните прояви на Лайке датират от периода, когато е живеел в къщата на дядо си до езерото Люсерен. Ако си убиец и искаш да отклониш вниманието от себе си, като насочиш полицията към Лайке, къде ще оставиш трупа на Аделе Ветлесен? На място, което полицията да свърже с човек с криминално досие. Затова убиецът е избрал Люсерен. — Микаел Белман млъкна. — Отегчавам ли те?
— Не.
— Не ми изглеждаш заинтересована.
— Просто… напоследък ми се струпаха доста ангажименти.
— Кога пропуши? Впрочем, имам план как да заловим седмия човек.
Кая го изгледа продължително.
— Няма ли да ме попиташ какъв е планът, миличка? — въздъхна Белман.
— Какъв е?
— Да приложим неговата тактика.
— А именно?
— Да насочим подозренията към невинен.
— Това не е ли по-скоро твоята обичайна тактика?
Микаел Белман я погледна сепнато. В съзнанието му изплува смътно прозрение, свързано с живота на алфа-самеца.
Изложи ѝ плана. Обясни ѝ как ще хванат в примката седмия човек.
После се разтрепери от студ и гняв. Сам не можеше да прецени кое в поведението ѝ го ядоса повече: липсата на ответна реакция или незаинтересованият ѝ вид, сякаш всичко това изобщо не я засяга. Нима тя не разбираше, че евентуалният възход в кариерата му зависи точно от ходовете му през тези няколко съдбоносни денонощия, и този възход ще ѝ осигури бляскаво бъдеще? Шансовете ѝ да се превърне в госпожа Белман граничеха с нулата, ала можеше поне да се издигне в йерархията под неговата опека. Ако, разбира се, продължи да му засвидетелства лоялността и готовността си да бъде неговите очи и уши. А вероятно гневът на Белман се породи от въпроса ѝ, свързан с него. С другия. Със стария, грохнал алфа-самец.
Кая го попита дали наистина е възнамерявал да арестува Хуле за опиума, ако старши инспекторът не се беше огънал пред искането му да поеме цялата вина за ареста на Лайке.
— Разбира се — отвърна Белман и се помъчи да види изражението ѝ, но мракът му попречи. — Защо да не го направя? Все пак е внесъл наркотик.
— Питам те по-скоро дали би компрометирал имиджа на полицията.
— Не можем да продадем моралните си устои заради такива съображения — поклати глава той.
Смехът ѝ се сблъска с компактния вечерен студ и прозвуча сухо.
— Но това не ти попречи да разколебаеш неговите морални устои и да го подкупиш.
— Той е продажник — Белман пресуши остатъка от бирата на един дъх. — Това е разликата помежду ни. Какво се опитваш да ми кажеш, Кая?
Тя отвори уста. Искаше да го каже и щеше да го направи, ако телефонът му не бе звъннал. Белман бръкна и джоба си, издаде устни напред и ги присви. Не ѝ изпращаше въздушна целувка, а предупреждение да мълчи, в случай че се обажда съпругата му, началникът му или друг, който не бива да узнава, че Белман тайно чука колежка от Отдела за борба с насилието, която му предоставя всички необходими сведения, за да може той да извади от играта конкурентно звено. Проклет да си, Микаел Белман. Проклета да съм и аз — Кая Сулнес. Но преди всичко, нека дяволите вземат…
— Изчезнал е — Микаел Белман прибра телефона в джоба си.
— Кой?
— Тони Лайке.
Петдесет и първа глава
Писмо
Здрасти, Тони.
Отдавна се чудиш кой съм. Толкова дълго, че ми се струва крайно време да издам самоличността си. През онази нощ бях в "Ховасхюта", но ти не ме видя. Всъщност никой не ме видя, приличах на призрак. Ти обаче ме познаваш. И то доста добре. И сега идвам да те прибера.