Единствено ти можеш да ме спреш. Всички останали са мъртви. Останахме само двамата с теб, Тони. Разблъска ли ти се сърцето? Ръката ти посяга ли към ножа? Размахваш ли го слепешком из мрака, обезумял от страх, че ще изгубиш живота си?
Петдесет и втора глава
Посещение
Нещо го събуди. Звук. Отвън рядко се чуваше шум или поне всички шумове му бяха познати и не го будеха Той стъпи на студения под и погледна през прозореца Неговият район. Някои го наричаха пустош, каквото и да влагаха в тази дума. Всъщност земята никога не опустяваше, винаги се случваше нещо. Както например и сега. Животно? Или призракът? Едно бе сигурно — навън се случваше нещо. Погледна към вратата, заключена с ключ и секретно резе. Пушката стоеше в бараката. Потрепери под дебелата червена фланелена риза, която носеше и денем, и нощем. В стаята цареше празнота. Навън — също, Сякаш целият свят бе опустял. Свят пуст, но не и самотен — двамата все още съществуваха.
Хари сънува: асансьор с хищни зъби, жена, лапнали коктейлна клечица между кошиниленочервените си устни, клоун, понесъл ухилената си глава под мишница, бяла невеста, застанала пред олтара със снежен човек, петолъчна звезда, начертана с пръст върху прашен телевизионен екран, едноръка девойка върху трамплин в Банкок, сладникав мирис на таблетки за писоар, профил на човешко тяло под синята повърхност на водно легло, пневматична дрелка и кръв, която плисва в лицето му, топла и смъртоносна. Преди алкохолът му действаше, както едно време кръстът, чесънът и светената вода: прогонваше призраците. Ала тази нощ имаше пълнолуние, призраците подушиха девича кръв и наизлязоха от най-тъмните ъгли и най-дълбоките гробове и започнаха да подхвърлят Хари насам-натам в зловещия си танц — по-грубо и по-диво от всякога. Сърцето му се разблъска от смъртен страх, разнесе се адският пронизителен вой на противопожарна аларма. После се възцари тишина. Пълна тишина. И ето пак… устата му се напълни до пръсване, не можеше да диша. Обгърна го студен непрогледен мрак. Той се вцепени и…
Сепна се и премига объркан в мрака. Между стените отекна ехо. От какво? Грабна револвера от нощното шкафче, стъпи на студения под и слезе по стълбите във всекидневната. Нямаше никого. От празното барче още се носеше светлина. По-рано Хари откри самотна бутилка коняк вътре. Баща му от млад внимаваше много с алкохола, знаейки какви гени е унаследил, и държеше коняка само зa гости. А при него рядко се отбиваха хора. Течението завлече напрашената, пълна до половината бутилка заедно с капитан Джим Бийм и моряк Хари Хуле. Хари седна в креслото и разсеяно започна да чопли дупката в дамаската на ръкохватката. Затвори очи и си припомни как си налива половин чаша. Бълбукането на изливащия се алкохол, светлите отблясъци в златистокафявата течност; миризмата, трепета, с който доближава чашата до устните си и усеща как цялото му тяло се съпротивлява панически. После излива съдържанието на чашата в устата си.
Сякаш някой го удари право в слепоочието.
Хари отвори широко очи. Отново се възцари тишина.
После звукът се завърна неочаквано.
Прониза ушите му. Проклетата противопожарна аларма. Същата, която го събуди. Звънецът на вратата. Хари погледна часовника: дванайсет и половина.
Излезе в антрето, включи външните лампи, видя профил зад опушеното стъкло, стисна револвера в ръка, завъртя топката на вратата с два пръста и дръпна рязко.
В тъмното забеляза следи от ски, прекосяващи двора. Не бяха негови, а призраците не оставят следи, нали?
Заобиколи къщата отзад. В същия миг се сети, че остави прозореца на спалнята отворен. Трябваше… Притаи дъх и сякаш някой също спря да диша. Не някой, а нещо Животно.
Обърна се. Отвори уста. Сърцето му спря да бие. Как е съумяло да се придвижи толкова бързо и безшумно? Как е дошло толкова… близо?
Кая се вторачи в него с широко отворени очи.
— Може ли да вляза?
Беше облечена във възширок шлифер, косата ѝ стърчеше напосоки, а лицето изглеждаше бледо и измъчено Хари премига няколко пъти, за да се увери, че не сънува Стори му се страшно красива.
Той се опита да не вдига шум, докато повръща. Не бе близвал алкохол повече от денонощие, но стомахът на алкохолиците е силно чувствителен и реагира бурно и при рязко връщане към алкохола, и при рязко лишаване от алкохол. Пусна водата, изпи на малки глътки чаша вода и се върна в кухнята. Кафеварката бумтеше на котлона, а Кая, седнала на един стол, вдигна глава към него.