Не усети четвъртия удар, ала миризмата на дърво му подсказа, че е паднал по лице върху пода. Премига няколко пъти и си възвърна зрението на едното око. Пред себе ги видя чифт обувки за ски. Постепенно звуците се появиха: забързаното му дишане, спокойното дишане на другия; кръвта, която капеше върху дъските. Другият шепнеше, ала сякаш изкрещя думите в ухото му:
— Сега сме едно.
В два часа двамата продължаваха да разговарят в кухнята.
— Седмият човек… — Хари си наля още кафе. — Затвори очи. Как си го представяш? Говори спонтанно, не мисли.
— Изпълнен е с омраза и гняв; психически нестабилен, антипатичен. От онези типове, способни да събудят известно любопитство у жени като Аделе Ветлесен, но не за дълго. В дома си има цяла колекция от порносписания и филми.
— Кое те кара да мислиш така?
— Не знам, вероятно фактът, че е искал Аделе да облече като медицинска сестра.
— Продължавай.
— Представям си го женствен.
— Защо?
— Аделе е споделила с приятелката си, че ѝ прилича на съквартиранта ѝ по гласа. Следователно има висок глас — Кая поднесе чашата към устните си с усмивка. — А може и да е актьор. С висок глас и чувствени устни. Впрочем, още не съм се сетила как се казва онзи мъжествен актьор с женски глас.
Хари вдигна чашата си като за наздравица.
— А какво мислиш за сцената, на която Елиас Скуг е станал свидетел през онази нощ? Кои са били участници те? Дали е било изнасилване?
— Жената не е била Марит Улсен.
— Мм. Защо?
— Защото е била единствената дебеланка в хижата. Ако беше видял нея, Елиас веднага щеше да я познае по фигурата.
— И аз стигнах до същия извод. А дали е било изнасилване?
— Така изглежда от думите на Елиас. Мъжът запушил устата на жената с ръка, за да заглуши писъците ѝ, и я дръпнал в тоалетната. Какво друго обяснение може да има?
— Защо тогава Елиас Скуг не е възприел сцената като насилствен акт?
— Не знам. Сигурно се е подвел по… позата им, по езика на тялото им.
— Именно. Подсъзнанието ни възприема много повече информация от разума. Елиас е бил сигурен, че двойката ще нрави секс доброволно, и най-спокойно е заспал. Чак по- късно, когато е прочел за убийствата, се е разровил в откъслечните си спомени от онази нощ и се е усъмнил дали не е станал свидетел на изнасилване.
— Значи двамата — мъжът и жената — са били увлечени и любовна игра. Кои двойки го правят? Във всеки случай не двама души, които се запознават в хижа и излизат навън, за да си поговорят. Любовната игра предполага спокойствие и познаване на партньора.
— Следователно двамата са имали връзка. Според досегашните сведения в хижата през онази нощ е нощувала една-единствена двойка…
— Аделе и непознатият. Седмият човек.
— А може в хижата да са нощували и хора, за които не знаем. — Хари изтръска пепел от цигарата си.
— Къде е тоалетната? — попита Кая.
— Лявата врата в дъното на коридора.
Хари се загледа как цигареният дим се вие към абажура ни лампата над масата. Странно, не чу вратата на тоалетната да се отваря. Стана и излезе в коридора да провери.
Кая стоеше пред вратата и се взираше в нея. На оскъдната светлина видя как тя преглътна. Проблесна мокър остър зъб. Хари сложи ръка на гърба ѝ и дори през дрехите усети колко силно бие сърцето ѝ.
— Искаш ли аз да отворя? — предложи Хари.
— Сигурно ме мислиш за луда.
— Кой не е луд? Ето, отварям, става ли?
Тя кимна. Хари натисна дръжката и отвори.
Изчака я край кухненската маса. Кая се върна, облечена в шлифера.
— Време е да се прибирам.
Хари кимна и я последва в коридора. Тя се наведе да си обуе ботушите.
— Случва се само когато съм изморена — обясни тя. — Иначе нямам проблем с вратите.
— Сигурен съм. Аз съм така с асансьорите.
— Наистина ли?
— Да.
— Сподели.
— Друг път. Кой знае, може пак да се видим.
Тя се умълча. Много бавно вдигна ципа на ботушите си. После се изправи рязко и се озова съвсем близо ди Хари. Той усети аромата ѝ като завръщащо се ехо.
— Кажи ми сега — помоли тя с нещо диво в очите, което Хари не успя да разтълкува.
— Добре — той усети боцкане във върховете на пръстите, все едно влиза на топло след дълъг престой на студа. — Когато бяхме малки, сестричката ми имаше дълга коса. Веднъж отидохме на свиждане на мама в болницата. Понеже татко не понася болници, разбрахме се той да ни чака долу. Двамата със Сьос се качихме сами. На връщане, докато слизахме с асансьора, тя беше застанала прекалено близо до решетката и косата ѝ се закачи за стената отвън. От шока не успях да помръдна. Гледах безпомощно как косата ѝ се опъва и започва да дърпа главата ѝ.