— Какво стана?
Хари си даваше сметка, че стоят доста близо един ди друг. Скъсили бяха дистанцията до минимум. И то cъвсем съзнателно. Той си пое дъх:
— Изгуби няколко кичура. Пак пораснаха. А аз… aз изгубих нещо друго, но безвъзвратно.
— Изплашила те е мисълта, че си се предал.
— Аз безспорно се предадох.
— На колко години беше?
— На достатъчно да се предам — усмихна се той. — Стига толкова самосъжаление за днес, а? Баща ми остана очарован от реверанса ти.
Кая се засмя тихо.
— Лека нощ — и направи реверанс.
Хари се отмести встрани и ѝ отвори външната врата.
— Лека нощ.
На стълбите тя се обърна.
— Хари?
— Да?
— В Хонконг не се ли чувстваше самотен?
— Самотен ли?
— Докато те гледах как спиш, ми изглеждаше много самотен.
— Така е — призна той — Чувствах се самотен. Лека нощ.
Останаха на местата си половин секунда повече. За толкова време Кая щеше да преполови стълбите, а Хари — да се е върнал в кухнята.
Тя обгърна тила му с ръка, привлече главата му към себе си и се повдигна на пръсти. Погледът ѝ се замъгли и очите ѝ се превърнаха в искрящо езеро, преди да ги затвори. Полуразтворените ѝ устни срещнаха неговите. Той не мърдаше, усещайки сладкия удар с кама в стомаха като инжекция с морфин.
Тя го пусна.
— Лека нощ, Хари.
Той кимна.
Кая се обърна и тръгна по стълбите. Хари влезе обратно и затвори внимателно вратата.
Изплакна чашите и кафеварката. На вратата пак се позвъни.
Хари отиде да отвори.
— Забравих нещо — отрони тя.
— Какво?
Тя посегна и погали челото му.
— Как изглеждаш.
Той я притегли в обятията си. Кожата ѝ, ароматът ѝ… Усети как пропада, но с блаженото усещане на стремглаво устремил се към бездната.
— Желая те — прошепна тя. — Искам да се любя с теб.
— И аз.
Отскубнаха се от обятията си. Вгледаха се един в друг. Помежду им се спусна внезапна тържественост и за миг Хари помисли, че Кая съжалява; че самият той се разкайва. Всичко стана прекалено изведнъж, прекалено набързо. Разделяха ги прекалено много неща, носеха прекалено голям товар от миналото си, а срещу постъпката им имаше многобройни доводи. И въпреки това тя хвана, макар и плахо, ръката му, прошепна "ела" и тръгна пред него по стълбите към горния етаж.
В спалнята цареше студ. Миришеше на родители. Хари включи осветлението.
Двойното легло бе застлано с две завивки и две възглавници. Хари помогна на Кая да смени чаршафите.
— От коя страна спи баща ти? — попита тя.
— От тази — посочи Хари.
— И е продължил да спи там дори след като тя си е отишла — прошепна сякаш на себе си тя. — За всеки случай.
Съблякоха се, без да се гледат. Сгушиха се под завивките и телата им се срещнаха.
Първо лежаха кротко един до друг, целуваха се внимателно, за да изпробват вкуса си и да не развалят магията. Вслушваха се в дишането си, в бръмченето на самотни автомобили отвън. После целувките станаха по-страстни, докосванията — по-дръзки и Хари чу възбуденото съскане на дъха ѝ в ухото си.
— Страхуваш ли се? — попита той.
— Не — простена тя, хвана твърдия му член, повдигна таза си и понечи да го вкара в себе си, но Хари отстрани ръката ѝ и го направи сам.
Докато проникваше в нея, не се чу звук. Само съвсем леко дихание. Той затвори очи. Не мърдаше, само се наслаждаваше на усещането. После внимателно започна да се движи. Отвори очи и улови погледа ѝ. Всеки миг тя щеше да се разплаче.
— Целуни ме — прошепна Кая.
Езикът ѝ се уви около неговия, отдолу — гладък, отгоре — грапав. Движенията им ту се забързваха, ту се забавяха. Тя го обърна и без да изпуска езика му, възседна Хари. Бедрата ѝ притискаха мускулите на корема му при всяко нейно отпускане. Изведнъж езикът ѝ се отскубна, тя отметна глава назад и простена дрезгаво два пъти. Сподавено животинско стенание, което се издигна, а когато въздухът ѝ свърши, изтъня. Гърлото ѝ се сви от задушения вик. Хари вдигна ръка и долепи два пръста до изпъкналата сънна артерия, пулсираща под кожата ѝ.
После тя извика — от болка, от гняв, като вик на освобождение. Хари усети как тестисите му се стегнаха и свърши. Усещането беше пълно, толкова непоносимо цялостно, че той удари с юмрук по стената. Кая се отпусна върху него, сякаш ѝ бе ударил смъртоносна инжекция.
Полежаха така, с разперени ръце и крака като убити. Хари усещаше как кръвта шуми в ушите му, а по тялото му плъзва вълна на блаженство и нещо друго, което — беше готов да се закълне — приличаше на щастие.