Заспа и се събуди, защото тя се сгуши в него. Беше облякла една от долните ризи на баща му. Целуна го, промърмори нещо и заспа. Задиша леко и спокойно. Хари прикова очи в тавана. Отново го нападнаха безброй мисли. Знаеше, че е безсмислено да се съпротивлява.
Почувства се толкова добре. Не се бе чувствал така, откакто… откакто…
Бяха оставили щорите вдигнати и в пет и половина светлини от фаровете на автомобилите пробиха мъглата. Осло се събуждаше. Жителите му се мъкнеха към работните си места. Хари погледна Кая за пореден път и заспа.
Петдесет и трета глава
Скално катерене
Хари се събуди в девет часа. Стаята вече се къпеше в дневна светлина, а леглото от другата страна беше празно На телефона си бе получил четири гласови съобщения.
Първото му бе изпратила Кая, докато пътувала към къщи, за да се преоблече за работа. Благодареше му за… Хари не чу за какво. Преди да затвори, тя се засмя кокетно.
Второто съобщение беше от Гюнар Хаген. Питаше Хари защо не отговаря на обажданията му. Журналистите здраво го погнали заради неоправдания арест на Тони Лайке.
Третото съобщение идваше от Гюнтер. Немецът за пореден път се пошегува с Хари — "Хари Клайн" — и съобщи, че лайпцигската полиция не е открила паспорта ни Юлиана Верни и следователно не може да потвърди дали вътре има печат от Кигали.
В четвъртото съобщение Микаел Белман молеше Хари да се яви в КРИПОС в два часа, както вероятно го е инструктирала и Сулнес.
Хари стана. Чувстваше се добре. Дори фантастично. Поразмърда се. Е, фантастично навярно беше прекалено силна дума.
Слезе на долния етаж, извади пакет сухари и проведе първо най-спешния си разговор.
— Говорите със Сьос Хуле — важно заяви тя.
Хари не успя да сдържи усмивката си.
— А ти говориш с Хари Хуле.
— Хари! — извика тя и повтори два пъти името му с искрено въодушевление.
— Здрасти, Сьос.
— Татко каза, че си се прибрал! Защо не се обади?
— Не се чувствах готов, Сьос. Ето, сега съм готов. А ти?
— Винаги съм готова, Хари. Много добре знаеш.
— Да, така е. Искаш ли да обядваме в центъра, преди да отидем в болницата? Аз черпя.
— Да! Звучиш ми толкова радостен, Хари. С Ракел ли си говорил? Тя ми се обади вчера. Какво беше това, Хари?
— Сухарите се изсипаха от пакета. Защо ти се обади Ракел?
— Да пита за татко. Разбрала, че е болен.
— Само затова ли?
— Да. Не. Искаше да ми каже, че Олег е добре.
— Чудесно — Хари едва преглътна. — Ще ти се обадя малко по-късно.
— Само да не ме забравиш. Толкова се радвам, че се прибра, Хари! Имам да ти разказвам много неща!
Хари остави телефона върху кухненския плот и се наведе да събере парчетата сухар от пода, но телефонът звънна отново. Сьос имаше навика да се сеща какво е забравила да му сподели чак след като приключат разговора. Хари се изправи и вдигна:
— Какво има?
Прокашляне. После нисък мъжки глас се представи като Абел. Името звучеше познато и Хари разрови паметта си, където старателно бе архивирал цели папки с информация за извършени убийства. Данните в тях се бяха запечатали завинаги в съзнанието му: имена, лица, адреси, дати, гласове, цветове и марки на автомобили. Но често се хващаше, че забравя имената на съседи, с които от три години дели етажна площадка, или кога Олег има рожден ден. Наричаше се детективска памет.
Хари изслуша мъжа, без да го прекъсва.
— Разбирам — каза накрая. — Благодаря ви за обаждането.
Прекрати разговора и набра друг номер.
— Свързахте се с КРИПОС — обади се отегчена телефонистка. — Микаел Белман не е в кабинета си.
— А къде е? Обажда се Хуле от Отдела за борба с насилието.
Телефонистката го осведоми за настоящото местонахождение на началника.
— Съвсем логично — отбеляза Хари.
— Моля? — прозина се тя.
— Често се занимава с това, нали?
Хари пусна телефона в джоба си. Загледа се през кухненския прозорец и тръгна към вратата. Натрошеният сухар изхрущя под ходилата му.
"Център за катерене "Скьойен" пишеше върху стъклената врата откъм паркинга. Хари бутна вратата и влезе. Спусна се по стълбите. Пресрещнаха го група въодушевени ученици и той спря да ги изчака. Долу си събу кубинките и ги остави на поставката за обувки. В голямата зала шестима души се катереха активно по десетметровите стени. Какви ти стени, приличаха повече на стръмните изкуствени скали от папие маше във филмите за Tapзан, които Хари и Йойстайн гледаха като деца в кино "Сюмра", с единствената разлика, че стените в тази зала бяха изпъстрени с разноцветни дръжки, болтове с възли и карабини. Хари тръгна по сините килимчета, от които се издигаше дискретен мирис на сапун и на потни крака. Спря до нисък, набит, кривокрак мъж, вторачил се нагоре. Въжето от седалката му се издигаше към друг катерач, който се люлееше на една ръка осем метра по-нагоре. С бърз подем встрани мъжът метна крак нагоре, заби пета под розова крушовидна дръжка, закрепи другия см крак върху малка издатина и намота въжето около котвата с елегантно движение.