Выбрать главу

Самият Хари предложи Колка за ролята на "единствения полицай". Не защото бе забравил случката в "Юстисен", а защото се нуждаеше от човек с бойната техника на финландеца. В идеалния случай убиецът щеше да се опита да се промъкне до хижата през деня. Тогава един oт екипите щеше да го хване, но решеше ли да атакува нощно време, на тримата в хижата щеше да им се наложи да се справят със собствени сили.

Кая и Колка прекараха нощта в спалните. Хари — в трапезарията. Сутринта мина без излишни разговори Дори Кая избягваше да общува. Изглеждаше съсредоточена.

В отражението на прозореца Хари видя как Колка сглоби пистолета, прицели се в тила му и изпробва "сух изстрел". Оставаха двайсет часа. Хари се надяваше убиецът да побърза.

Докато вадеше светлосинята болнична униформа от гардероба на Аделе Ветлесен, Бьорн Холм усещаше погледа на Гайр Брюн в гърба си.

— Не може ли да вземете всичко? — попита Брюн. — Така ще ми спестите усилието да изхвърля дрехите ѝ. Впрочем къде е колегата ви? Хари?

— На ски в планината — отвърна търпеливо Холм, докато слагаше всяка част от униформата в отделен найлонов плик.

— Така ли? Колко интересно. Никак не ми прилича на запален скиор. И къде ще кара ски?

— Не мога да ви кажа. Като заговорихме за ски, с какво беше облечена Аделе по време на похода към "Ховасхюта"? В гардероба ѝ не виждам ски екипировка.

— Дадох ѝ моята.

— Вашата?

— Защо ви учудва?

— Не ми приличате на… запален скиор.

Холм усети колко предубедено прозвучаха думите му, макар и неумишлено, и тилът му пламна. Брюн се засмя тихо и разкърши снага.

— А на какво приличам? На конте, нали?

Холм се прокашля и — кой знае защо — продължи с по-нисък глас:

— Може ли да погледна каква екипировка имате?

— Ама разбира се — отвърна Брюн с превзетото си "с", сякаш неудобството на Холм го забавляваше. — Елате, ще ви покажа.

— Четири и половина е — обяви Кая и за втори път подаде на Хари тенджерата с яхния.

Нито ръцете им, нито погледите им се срещнаха. Нощта, прекарана заедно в "Опсал", им се струваше далечна като завчерашен сън.

— По сценарий трябва да застана до южната стена и да пуша — напомни Кая.

Хари кимна и подаде тенджерата на Колка. Финландецът изсипа всичката останала яхния в чинията си и се нахвърли лакомо върху яденето.

— Добре. Колка, ще поемеш ли западния прозорец? — попита Хари. — Слънцето е слязло ниско, оглеждай се за отражение в бинокъл.

— Първо ще се нахраня — финландецът напъха поредната накамарена вилица в устата си.

Хари повдигна вежда. Погледна Кая и ѝ даде знак да излезе. После седна до прозореца и плъзна поглед над планинските гребени.

— Значи, Белман те е назначил, защото никой друг не те е искал — тихо подхвана Хари.

В помещението цареше пълна тишина и би могъл да шепне.

Изминаха няколко секунди без отговор. Хари предположи, че Колка се опитва да асимилира факта откъде-накъде Хари засяга тема, свързана с личните му дела.

— Знам какъв слух пуснаха, след като те изритаха от Европол — продължи Хари. — По време на разпит си пребил арестант, задържан за изнасилване. Така ли е?

— Това си е моя работа — отвърна Колка и поднесе отново вилицата към устата си. — да кажем, че не ми показа достатъчно уважение.

— Мм. По-интересното е друго — слухът тръгва именно от Европол. Пуснали са го с цел да си спестят множество неприятности. Така са облекчили и твоето положение, и родителите, и адвокатите на разпитваното от теб момиче.

Хари престана да чува енергичното дъвчене зад гърба си.

— Бутнали са им обезщетение под масата и са им спестили съдебен процес срещу теб и Европол, а на момичето — разпит на свидетелската скамейка. Защото при официално заведено дело тя е трябвало да разкаже пред заседателите как си отишъл в стаята ѝ да я разпитваш за изнасилената ѝ приятелка. Подробностите толкова са те възбудили, че си започнал да я опипваш. Била е на петнайсет — според доклада на "Вътрешни афери" към Европол.

Колка задиша тежко.

— Белман, да допуснем, е прочел този доклад — продължи Хари. — Докопал се е до него чрез формални и неформални контакти. Както и аз. Не се е свързал с теб веднага. Изчакал е да се отърсиш от гнева, да останеш без въздух, да се почувстваш съсипан. И тогава ти е предложил работа. Върнал ти е изгубеното достойнство с ясното съзнание, че ще му се отплатиш с лоялност. Но знай: Белман купува, когато цената на стоката удари дъното. Така си набира верни стражи.