— Кажи "ааа".
Той преглътна. "Божичко, смили се…"
— Отвори си устата, ти казвам!
— Милост. Кълна се, казах ти всичко, което…
Не успя да довърши, защото ръката на мъжа го стисни здраво за гърлото и спря притока на въздух. Опита се да се съпротивлява. В очите му избиха сълзи. И той послушно отвори уста.
Петдесет и седма глава
Гръм
Застанали до големия стоманен плот в лабораторията, Бьорн Холм и Беате Льон се взираха в морскосините панталони за ски, проснати пред тях под ослепително светеща лампа.
— Това определено е петно от сперма — установи Беате.
— Или цяла ивица. Погледни докъде стига.
— Количеството е малко за еякулация. По-вероятно ми се струва да е оставено от пенис, който се е търкал о задника на човека с панталона. Нали каза, че Брюн най-вероятно има хомосексуални предпочитания?
— Да, но отрича да е обувал панталона, след като го е дал на Аделе.
— В такъв случай имаме следа, която напомня изнасилване. Трябва да я изпратим за ДНК анализ, Бьорн.
— Съгласен съм. А за това какво мислиш? — Холм посочи протрития плат под двата задни джоба.
— На теб на какво ти прилича?
— Нещо, което не може да се изпере. Производно на нонилфенола, наречено ФСС — фосфорно-силикатно стъкло. Използва се например при производството на почистващи препарати за автомобили.
— Явно е седяла върху повърхност, покрита с такъв материал.
— Не просто е седяла. Веществото е проникнало дълбоко в тъканта. Търкала се е в него, и то силно. Ето така той размърда таза си напред-назад.
— Аха. Някакви предположения?
Беате си свали очилата. Устните на Бьорн се мъчеха да произнесат нещо, но явно умът му отхвърляше хрумналите му определения.
— Секс през дрехите? — помогна му Беате.
— Да — с облекчение се съгласи той.
— Значи жена, която не работи в болница, облича медицинска униформа и прави секс, без да я съблича, върху ФСС. Къде и кога?
— Много просто: на среднощно рандеву в закрита фабрика за производство на ФСС.
Облаците се отдръпнаха и природата се окъпа във вълшебната синя светлина, в която всичко, дори сенките, фосфоресцираше, застинало като на стоп-кадър.
Колка си легна. Хари предполагаше, че финландецът не спи, а лежи в спалнята с отворени очи и всички други сетива нащрек.
Опряла брадичка на ръката си, Кая гледаше навън Беше си облякла дебелия бял пуловер, защото се отопляваха само с електрически печки. Би изглеждало подозрително цяло денонощие от комина да се вие дим при положение, че в хижата уж има само двама души.
— Ако звездното небе над Хонконг ти липсва, погледни навън — обади се тя.
— Не си спомням да съм гледал към небето, докато бях там — призна Хари и запали цигара.
— А кое ти липсва от Хонконг?
— Стъклените спагети на Ли Юан. Всеки ден се сещам за тях.
— Влюбен ли си в мен? — Кая леко понижи глас и го погледна въпросително, докато прибираше косата си с ластик.
— В момента — не — отвърна Хари след кратък размисъл.
— Какво означава "в момента — не"? — засмя се малко учудено тя.
— Докато сме в хижата, съм изключил емоционалната си страна.
— Определено не си съвсем наред, Хуле — поклати глава тя.
— По този въпрос няма ни най-малко съмнение — усмихна се Хари.
— А как ще се почувстваш, след като приключим с тази задача… — тя си погледна часовника, — … след десет часа?
— Тогава може би пак ще се влюбя в теб — Хари отпусна ръка върху масата до нейната. — А навярно още преди това.
Кая се загледа в ръцете им: неговата — голяма, нейната — много по-малка и деликатно оформена. Неговата — огрубяла, възлеста, с дебели вени, нагърчени под кожата.
— Значи, все пак има шанс да се влюбиш в мен преди края на мисията? — Кая сложи ръката си върху неговата.
— Имах предвид, че мисията може да приключи по-рано.
Тя рязко се отдръпна.
— Не исках да… — започна Хари.
— Шшт!
Хари притаи дъх и се ослуша. Не чу нищо.
— Какво стана?
— Чух нещо като кола — Кая присви очи и се загледа в далечината. — Възможно ли е?
— Не ми се вярва. До най-близкия проходим път има повече от десет километра. Да не си чула хеликоптер или моторна шейна?
— Или просто съм свръхнапрегната и ми се причуват разни звуци — въздъхна Кая. — В момента не чувам нищо. Да, сигурно си въобразявам. Извинявай, вероятно страхът е изострил сетивата ми и…
— Не се извинявай — Хари извади револвера от презрамъчния си кобур. — В твоя случай си просто нащрек и слухът ти работи отлично. Опиши ми какво чу.