— Мм. А другите къде са?
— Тръгнаха си със сутрешния влак.
— Но ти остана?
— Исках да те изчакам. Какво мислиш?
— За кое?
— За лавината. Природно бедствие?
— Нямам представа.
— Сериозно? Чу ли тътена, предшестващ срутването?
— Може пряспата на върха да се е свлякла по стръмното и да е завлякла снежната маса.
— Така ли ти прозвуча тътенът?
— Не знам как да го тълкувам, Белман. Просто чух звук, който очевидно е задействал лавината.
Главният инспектор в КРИПОС поклати глава.
— Дори опитни планинари вярват в способността на звуковите вълни да предизвикат свличане на снежна грамада. Експерт по лавини, с когото изкачвах Алпите, ме увери, че според местните, смъртоносните лавини по време на Втората световна война са били предизвикани от артилерийски изстрели. В действителност само прекият сблъсък на взривно вещество със снега може да задейства лавина.
— Мм. И?
— Знаеш ли какво е това? — Белман му показа парченце лъскав метал.
— Не — Хари даде знак на сервитьора, който изнасяше чиниите, да му донесе чаша кафе.
— "Гноми, тролове, джуджета строят си в планината къща. Ако минираме района, ще бягат, няма да се връщат" — затананика Белман.
— Пас.
— Разочароваш ме, Хари. Добре де, навярно се ползвам с привилегии, защото съм израснал в Манглерю през седемдесетте — тогава разрастващо се предградие. Навсякъде из района изравяха шашки динамит. Саундтракът, съпровождащ детските ми години, беше звукът на избухващ динамит. Изчаквах работниците да се разотидат и започвах да обикалям. Намирах парчета от червени кабели и хартия от обвивките на шашките. Кая ми е казвала, че децата в планината си имали специални хватки за ловене на динамит, защото шашките са по-често срещани от домашно произведения алкохол. Не може да не ти е минало през ум.
— Виждам, че в ръката си държиш парче от възпламенител. Кога и къде го намери?
— След като качиха Кая и Колка на хеликоптера, а теб — на служебна кола, заедно с няколко души огледахме района, откъдето е тръгнала лавината.
— Следи? — Хари пое чашата от сервитьора и му благодари.
— Не. Дори да е имало следи от ски, веявицата вече ги е засипала. Но Кая чула моторна шейна.
— Съвсем слабо. След като шумът заглъхна, измина известно време, преди лавината да ни връхлети. Може да е паркирал шейната по-надалеч и да се е приближил пеш, за да не го усетим.
— И на мен ми хрумна същото обяснение.
— А сега какво? — Хари отпи от кафето.
— Ще търсим следи от моторна шейна.
— Местният ленсман…
— Никой не знае къде се е дянал. Намерих шейна, взех карта, въже за катерене, блокираща макара, ледокоп и метла. Наслади се максимално на това уханно кафе, защото следобед прогнозират снеговалежи.
За да стигнат до върха, откъдето бе тръгнала лавината, трябваше — по препоръка на датския управител на хотела — да опишат широка дъга на запад от "Ховасхюта", но да не се отдалечават прекалено на северозапад, за да не попаднат в местност, наречена Дяволската паст заради каменните блокове, остри като зъби, пръснати но цялата ѝ територия. На места дебнеха коварни пукнатини и пропасти, които можеха да костват живота на планинари без познания за особеностите на района.
Към дванайсет Хари и Белман, застанали нависоко, отправиха поглед към долината и зърнаха комина на хижата, изровен изпод снега.
От запад се появиха облаци. Хари присви очи на северозапад. Слънцето се скри и всички очертания се размиха.
— Трябва да е дошъл оттам. Иначе щяхме да го чуем.
— От Дяволската паст.
Два часа по-късно, след като прекосиха местността от юг на север, движейки се със скоростта на охлюв, те не откриха никакви следи от моторна шейна и спряха да си починат. Седнали един до друг върху седалката на шейната, пиха от термоса на Белман. Валеше слаб сняг.
— Веднъж се мотаех близо до строителна площадка в Манглерю и се натъкнах на пръчка динамит — каза Белман. — Бях на петнайсет. В Манглерю пред младежите като мен се откриваха три възможности: спорт, госпъл или дрога. Не ме интересуваше нито едната. А най-малко ме блазнеше перспективата да седя върху външния перваз на пощата в центъра и да чакам дилърите да ме зарибят първо с хашиш, после с лепило, накрая с хероин и да ме вкарат в гроба, както стана с четирима мои съученици.
Хари забеляза как в произношението на Белман се промъкнаха особености на манглерюския диалект.
— Ненавиждах всичко това. Затова предприех първата си стъпка към полицейското поприще още на петнайсет; когато намерих пръчката динамит, я занесох зад близката църква, където компания наркомани правеха "земни" цигари.