Той пусна лопатата и се свлече на колене. И изведнъж всичко го връхлетя едновременно: пропуканата стена, снегът, който го ядеше жив, паниката, че ще се задуши, ужасът, докато падаше към черните камъни. Чувстваше се толкова самотен. Защото те си отиваха. Баща му минаваше транзит, включен към апарат за командно дишане; Ракел и Олег — два силуета в контражур на летището — също минаваха транзит. Хари искаше да се върне в прокапалата стая, между солидните влажни стени. Да усети миризмата на пот, пропита в дюшека, и да вдиша сладкия дим, който го праща към тях. Транзит. Хари наведе глава. Горещи сълзи рукнаха по лицето му.
Разпечатах снимка на Юси Колка от електронното издание на "Дагбладе" и я закачих на стената до другите.
По новините не споменаха нито дума за Хари Хуле и полицаите в хижата. Нито за Иска Пелър. Дали са блъфирали? Опитват се. А сега загина полицай. Ще подновят опитите с удвоени сили. Трябва да го направят. Чуваш ли, Хуле? Не? Трябва да го направиш. Толкова близо съм, че мога да го прошепна в ухото ти.
СЕДМА ЧАСТ
Шейсет и четвърта глава
Състояние
Според доктор Абел в състоянието на Улав Хуле не се наблюдавала промяна.
Седнал до леглото на баща си, Хари виждаше нагледно липсата на промяна в кривата, изписваща се върху екрана на ЕКГ апарата, от който се разнасяше и отмерено писукане. Сигюр Алтман влезе, поздрави Хари и записа показателите в медицински картон.
— Всъщност дойдох да видя моя позната на име Кая Сулнес — призна Хари и стана. — Но нямам представа в кое отделение е приета. Дали можеш…
— Колежката ти, докарана снощи с хеликоптер от спасителната служба ли? Заради дългия престой под снега ще остане в интензивното отделение, докато излязат резултатите от изследванията ѝ. Като казаха, че карат жена от "Ховасхюта", я взех за свидетелката от Сидни, за която съобщиха по радиото.
— Не вярвай на всяко съобщение по радиото, Алтман. Докато Кая лежеше погребана под снега, австралийката си стоеше в "Бристъл" на топло, а за безопасността ѝ се грижи охрана и ѝ е осигурен пълен румсървис.
— Чакай малко — Алтман присви очи. — И ти ли си бил под лавината?
— И кое те наведе на тази мисъл?
— Току-що направи крачка встрани. Вие ли ти се свят?
Хари сви рамене.
— Чувстваш ли съзнанието си замъглено?
— Непрекъснато.
— Поел си твърде много въглероден диоксид — усмихна се Алтман. — Организмът има способността да се изчиства бързо от него, когато получи достатъчно кислород, но трябва да ти вземем проба и да установим налягането на въглеродния диоксид в кръвта ти.
— Не, благодаря — отклони предложението Хари. — Как е баща ми?
— Какво казва лекарят?
— Няма промяна. Но аз питам теб.
— Не съм лекар, Хари.
— Точно затова не си длъжен да ми отговаряш като лекар. Дай ми прогноза.
— Не мога…
— Ще си остане между нас.
Сигюр Алтман погледна Хари. Понечи да каже нещо, но се отказа и прехапа долната си устна.
— Дни — прошепна все пак.
— Не седмици?
Алтман мълчеше.
— Благодаря ти, Сигюр — кимна Хари и тръгна към вратата.
Бледото лице на Кая лежеше красиво върху калъфката на болничната възглавница. "Като цвете в хербарий" — помисли си Хари. В шепата си усещаше нейната студена малка ръка. Погледът му падна върху вестник "Афтенпостен", оставен на нощното шкафче. Водещото заглавие бе посветено на трагичната злополука в "Ховасхюта", а в самата статия цитираха Микаел Белман, който описваше като "огромна загуба" смъртта на полицай Колка, отседнал в хижата, за да охранява Иска Пелър, но съобщаваше, че за щастие свидетелката оцеляла и се намирала в безопасност.