— Значи, лавината е била предизвикана от динамит? — попита Кая.
— Без съмнение.
— С Микаел работихте ли нормално заедно?
— Да.
Хари се извърна, за да не я опръска с кашлицата си.
— Чух, че сте намерили моторна шейна, паднала в пропаст. А вероятно и труп, затиснат под нея.
— Да. Белман остана в Юстаусе, за да се върне на мястото с помощта на ленсманската служба.
— С Кронгли?
— Не, никой не знае къде се е дянал. Заместникът му обаче ми се стори надежден мъж. Казва се Рой Стиле. Няма да им е лесно. С Белман изгубихме ориентация и той едва ли ще може да опише мястото, а и снегът вероятно вече е затрупал следите ни и е образувал нови навявания… — Хари поклати глава.
— Някаква идея чий е трупът?
— Ще съм много изненадан, ако не се окаже Тони Лайке.
— Нима? — Кая обърна глава към него.
— Още не съм казал на никого, но видях пръстите на мъртвеца под шейната.
— И?
— Изкривени са. Тони Лайке страдаше от ревматоиден артрит.
— Според теб той ли е предизвикал лавината? А после се е хвърлил в пропастта?
— Не мисля — поклати глава Хари. — По време на разговора ни Тони спомена, че познава района като петте си пръста и го нарече "моя район". Времето е било ясно, в шейната се е движила с ниска скорост, защото се е отклонила на три метра от отвесната линия на падане. Ръката му беше обгоряла, но не от динамит, а по шейната не забелязах следи от огън.
— Какво…
— Според мен някой е изтезавал Тони Лайке, убил го е и го е бутнал с шейната, за да не го намерим.
Лицето на Кая се сгърчи болезнено.
Хари разтърка малкия си пръст. Сетивността му не се бе възвърнала и той подозираше, че е получил измръзване.
— Как ти се струва този Кронгли?
— Кронгли? — Кая предъвка името му, сякаш да прецени вкуса му. — Ако наистина се е опитал да изнасили Шарлоте Лол, изобщо няма място в системата на полицията.
— Биел е жена си.
— Никак не съм изненадана.
— Така ли?
— Да.
— Има ли нещо, което не ми казваш? — изгледа я изпитателно той.
Кая сви рамене.
— От колегиалност не исках да го злепоставям, а отдадох поведението му на алкохола. Всъщност, виждала съм тъмната му страна. Една вечер дойде у нас и настоя доста грубо да се позабавляваме.
— Но?
— Микаел беше при мен.
Хари усети как стомахът му се сви.
Кая се надигна в леглото.
— Да не би сериозно да подозираш, че Кронгли е…
— Не знам. Но който е предизвикал лавината, трябва да е познавал добре района. Кронгли е имал вземане-даване с две от отседналите в "Ховасхюта". Освен това, преди да умре, Елиас Скуг е споделил със своя позната, че е станал свидетел на предполагаемо изнасилване в нощта, прекарана в хижата. Аслак Кронгли има вид на потенциален агресор. И после лавината… Ако искаш да убиеш жена, отседнала в планинска хижа заедно с един-единствен, невъоръжен полицай, какво ще направиш? Не е никак сигурно, че предизвиквайки лавина, ще успееш да я ликвидираш. Тогава защо просто не е взел предпочитаното от него оръжие и не е отишъл право в хижата? Защото е знаел, че Иска Пелър и полицаят не са сами. Знаел е, че го чакаме. Затова се е промъкнал до хижата и е действал по единствения начин, гарантиращ му безпрепятствено измъкване. Говорим за вътрешен човек. За човек, запознат с версиите ни за случилото се в хижата и направил връзката между фактите, когато е чул да споменаваме за свидетелка по време на пресконференция. Ленсманската служба в Юстаусе…
— В Яйло — поправи го Кая.
— По правилник Кронгли трябва да е получил запитване от КРИПОС с молба възможно най-бързо да издаде разрешение полицейски хеликоптер да кацне на територията на Юстаусе — местност със статут на национален парк — и се е досетил за причината.
— Значи се е досетил и за друго: не бихме рискували живота на важен свидетел и Иска Пелър изобщо не е в хижата. В такъв случай не разбирам защо изобщо се е намесил.
— Добре казано, Кая — похвали я Хари. — Съгласен съм с теб. И според мен Кронгли нито за секунда не си е мислел, че Иска Пелър се намира в хижата. Лавината е продължение на онова, с което той се занимава от известно време.
— А именно?
— Баламосва ни.
— Как така ни баламосва?
— В "Ховасхюта" получих обаждане от Тони Лайке. Той запамети номера ми в телефона си, но съм сигурен, че не ми е звънил той. Човекът от другата страна на жицата не е успял да затвори навреме, гласовата поща се е включила и се чува някакъв звук, преди да прекрати paзговора. Някакво хриптене, което ми заприлича на смях.