— Смях ли?
— Смехът на човек, който се забавлява, защото току що е разбрал от записаното от мен съобщение, че се намирам извън обхват за няколко дни. Ако е бил Аслак Кронгли, автоматично е получил потвърждение на опасенията си. Вече не се е съмнявал, че се намирам в "Ховасхюта" и чакам убиеца.
Хари млъкна и се загледа замислено във въздуха.
— И? — подкани го след малко Кая.
— Просто исках да чуя как ще прозвучи теорията ми, ако я изкажа на глас.
— И?
— Налудничаво — Хари стана. — Но за всеки случай ще проверя дали Кронгли има алиби за дните на убийствата. Чао.
— Трюлс Бернтсен?
— Да.
— Обажда се Рогер Йендем от "Афтенпостен". Ще ми отделите ли няколко минути?
— Зависи. Ако пак ще разпитвате за Юси, по-добре се обадете на…
— Няма да ви питам за Юси. Приемете впрочем искрените ми съболезнования.
— Добре.
Опънал крака върху бюрото в офиса си в сградата ни Централната поща, Рогер гледаше към ниските сгради ни Централната гара в Осло и към новата опера, която сг очакваше да бъде готова съвсем скоро. След разговора с Бент Нурбьо в "Стоп Пресен!" Рогер прекара целия ден — а и няколко часа от нощта — в опити да разучи що за птица е Микаел Белман. Освен слуха за пребития полицай от участъка в "Стовнер", първоначално Рогер не се натъкна на други смущаващи провинения на главния инспектор. Ала като всеки криминален журналист той си бе създал мрежа от надеждни информатори, които му докладваха редовно и бяха готови да продадат майка си и баща си срещу сума, достатъчна за бутилка алкохол или еднократна доза наркотик. Трима от тези източници живееха в Манглерю. След няколко телефонни разговора стана ясно, че и тримата са израснали там. Навярно имаше нещо вярно в мита, че никой не напуска Манглерю. Както и в схващането, че никой не се пренася там.
Явно там почти всички се познаваха, защото и тримата информатори си спомниха кой е Микаел Белман. От една страна, заради славата му на гадняр в полицейския участък, а от друга — защото откраднал приятелката на някой си Юле, докато Юле излежавал едногодишна присъда за наркотици. Първоначално го осъдили условно, но след като някой го изпържил, че краде бензин от Мортенсрюд, изменили присъдата му в ефективна. Момичето, заради което станала цялата работа, Ула Сварт, била голяма красавица и година по-голяма от Белман. Юле си излежал присъдата с твърдото намерение, щом излезе, да си отмъсти на Белман, но в гаража, където държал мотора си, го посрещнали двама здравеняци с балаклави и го пребили с железни прътове. Обещали да последва втори тур, ако докосне Белман или Ула. Според слуховете единият от биячите, по прякор Бийвъс, бил дясната ръка на Белман. И точно с този единствен коз в ръка Рогер Йендем тръгна на разговора е Трюлс Бернтсен-Бийвъс. Какво пък — достатъчна причина да се държи, сякаш са му се паднали четири аса:
— Искам само да попитам дали е вярно, че по искане на Микаел Белман навремето сте пребили Станислав Хесе, който за кратко е работил в участъка в квартал "Стовнер"?
В другия край на жицата настъпи мълчание.
— Е? — прокашля се Рогер.
— Пълни лъжи.
— Коя част?
— Че Микаел е искал от мен подобно нещо. Всички виждаха, че шибаният поляк е хвърлил око на мацката му. Всеки би пребил подобно копеле.
Рогер Йендем повярва на първото — Микаел Белман не е накарал Бийвъс да пребие Хесе. Но не и на второто "всеки". Журналистът разговаря с доста от бившите колеги на Белман в "Стовнер" и никой не спомена нищо лошо за него, ала в думите им прозираше известна неприязън към настоящия главен инспектор в КРИПОС. Определено не възприемаха Белман като човек, за когото биха се хвърлили в огъня. Изключение правеше само един.
— Благодаря ви, нямам повече въпроси — приключи разговора Рогер Йендем и прибра телефона в джоба на якето си.
В същия миг Хари извади своя телефон от джоба ниаякето си и го долепи до ухото си:
— Да?
— Обажда се Бьорн Холм.
— Видях.
— Сериозно? Не съм очаквал от теб да запаметяваш номера в телефона си.
— Чувствай се поласкан, Бьорн. Ти си един от четиримата абонати в списъка ми с контакти.
— Каква е тази дандания? Къде се намираш?
— Викат, защото са заложили пари и се надяват да спечелят. На конно надбягване съм.
— Какво?
— На надбягване в "Бомбай Гардън".
— Там не е ли… Как те пуснаха вътре?
— Имам членска карта. Защо ми звъниш?
— Да му се не види, наистина ли залагаш на коне, Хари? Нищо ли не научи в Хонконг?