Отражението в прозореца се раздвижи. Лене се сепна, лицето не беше нейното. Не чу Нана да влиза. Лене поизправи гръб и свали слушалките от ушите си.
— Остави подноса там, Нана.
Жената се подчини.
— По-добре го забрави, Лене.
— Не ти искам съветите!
— Длъжна съм да ти го кажа. Той не е подходящ за твой съпруг.
— Предупредих те да престанеш!
— Шшт!
Жената остави подноса с кафето върху масата. Тюркоазените ѝ очи проблеснаха мълниеносно.
— Време е да си дадеш сметка какво става, Лене. Всички ние сме принудени да приемем реалността, защото ситуацията го изисква. Казвам ти го като твоя…
— Каква? — изсумтя Лене. — Погледни се! Каква можеш да ми бъдеш ти?
Нана приглади с ръце бялата си престилка и понечи да погали младата жена по бузата, но тя я отблъсна. От гърдите на прислужницата се изтръгна шумна въздишка: сякаш капка вода се отрони в кладенец. Нана се обърна и излезе. Вратата зад нея се хлопна, а черният телефон пред Лене звънна. Сърцето ѝ подскочи. Откакто Тони потъна и неизвестност, непрекъснато държеше телефона си включен и на една ръка разстояние. Веднага го грабна:
— Ало?
— Обажда се Хари Хуле от Отдела за б… от КРИПОС. Извинете за безпокойството, но се налага да ви помоля за съдействие по един въпрос. Става дума за Тони.
— Какво… какво се е случило? — Гласът ѝ се изплъзваше от контрол.
— Опитваме се да установим самоличността на загинал човек, забелязан в пропаст близо до Юстаусе…
Лене усети как ѝ се зави свят, подът под краката ѝ полетя нагоре, а таванът се спусна.
— Все още не можем да намерим тялото. Заради обилните снеговалежи теренът е непроходим. Чувате ли ме?
— Д… да.
Полицаят продължи с малко по-дрезгав глас:
— След като намерим тялото, ще се опитаме да го идентифицираме възможно по-скоро, но и сега знаем, че е обезобразено от множество термични рани. За проверка ни трябват ДНК проби от изчезнали лица. Тони се намира в неизвестност от дълго време и…
Сърцето на Лене се качи в гърлото и заплашваше да изскочи през устата. Гласът от другия край на жицата продължаваше да нарежда в същия дух:
— Питам се дали сте склонна да помогнете на екипа ни да се сдобие с ДНК проба от дома на Тони.
— К… какво ви е нужно?
— Косъм от гребена му, слюнка от четката му за зъби, лаборантите си знаят работата. Важното е вие като годеница на Тони да изчакате екипа ни пред дома му с ключ и да им позволите да влязат.
— Р-разбира се.
— Много ви благодаря. Веднага ще изпратим човек на "Холмен".
Лене затвори. В гърлото ѝ напираха сълзи. Пак пъхна слушалките на айпода в ушите си.
Трейси Чапман завърши песента с призива да се качат на бързата кола и да отпрашат нанякъде. Лене натисна "повтори".
Шейсет и пета глава
"Кадок"
Квартал "Нюдален" представлява символ на столичната деиндустриализация. Все още несъборените фабрични сгради, превърнати в лъскави офиси с елегантен дизайн от стъкло и стомана, сега се използваха като телевизионни студиа, ресторанти и големи просторни помещения с тухлени фасади, по които се пресичаха голи вентилационни и водосточни тръби.
Най-често рекламни агенции наемаха тези помещения, желаейки да демонстрират неконвенционално мислене и убеденост, че когато човек е талантлив, бизнесът му ще процъфтява не само в скъп представителен офис в центъра на Осло, но и в евтино промишлено хале. Ала халетата в "Нюдален" струваха на наемателите си не по-малко от офисите в центъра, защото всички рекламни агенции и общи линии разсъждават съвсем стандартно: следват модните тенденции и надуват цените на последните писъци на модата.