Режисьорската ми кабина гори. Даваха я по телевизията. Задължението ти е да служиш и да пазиш, Хари Хуле, а не да рушиш и да опустошаваш. Затова ще се наложи да платиш обезщетение. Ако ли не, ще ти отнема нещо, което обичаш. Ще стане за секунда. Дори не подозираш колко е лесно.
Шейсет и шеста глава
Потушаване на пожара
Над квартал "Нюдален" се спусна вечерен мрак. Наметнал вълнено одеяло на раменете си и с голяма картонена чаша в ръка, Хари наблюдаваше заедно с Бьорн Холм как огнеборците влизат и излизат от сградата. Изнасяха последните кофи с ФСС от изоставената фабрика "Кадок".
— Значи е закачил на стената снимки на всичките си жертви? — попита Бьорн.
— Да. Липсваше единствено снимка на Юлияна Верни — проститутката от Лайпциг.
— А онзи лист? Сигурен ли си, че е откъснат от книгата за гости в "Ховасхюта"?
— Да. Докато бяхме в хижата, огледах страниците на книгата. Листът изглежда по същия начин.
— И си погледнал само от половин метър листа, където фигурира името на седмия човек в хижата, но не си го прочел?
— Сигурно вече ми трябват очила за четене — сви рамене Хари. — Но вътре всичко стана за секунди, Бьорн. А когато колегата започна да пръска бензин от пожарогасителя, интересът ми към списъка се позагуби.
— Ясно, не исках да…
— Имаше и няколко писма. Доколкото успях да видя, приличаха на опит за изнудване. Някой може да го е разкрил.
Срещу тях се зададе пожарникар. Докато вървеше, дрехите му пукаха.
— КРИПОС, нали? — избоботи той с глас, подхождащ на каската и ботушите му, и с маниер, който недвусмислено казваше "аз съм шефът тук".
Хари се поколеба, но кимна: не виждаше смисъл да усложнява нещата.
— Какво всъщност се случи вътре?
— На този въпрос се надявам да ни отговорят вашите хора — отвърна Хари. — Най-общо казано, човекът, който безплатно е ползвал едно от помещенията в сградата, е имал ясен план какво да се случи, ако в офиса му се появят неканени гости.
— Сериозно?
— Трябваше да се сетя, че има нещо гнило, още щом видях луминесцентните лампи на тавана. Ако работят, защо му е на наемателя настолна лампа? Ключът за осветлението беше включен към някакъв възпламеняващ механизъм.
— Добре, още утре сутринта ще изпратим екип от експерти.
— Как изглежда помещението вътре? — поинтересува се Холм.
Пожарникарят го изгледа строго.
— Стените и таванът са били намазани с ФСС. Според теб как изглежда?
Хари се чувстваше изморен. Изморен от физически съприкосновения, от страх, от непрестанното усещане, че пристига твърде късно. Ала най му бе омръзнало от големи мъже, на които никога не им омръзва да се правят ни важни клечки. Заговори съвсем тихо и пожарникарят се принуди да се наведе напред, за да го чува:
— Ако искаш да разбереш какво мисли моят експерт за помещението, където непрекъснато влизат огнеборцн, предлагам да отговориш на въпроса му точно и изчерпателно. Както разбра, вътре се е намирал човек, планирал седем-осем убийства. Извършил ги е. Затова за нас е изключително важно да разберем дали има вероятност да открием във фабриката следи, които да ни помогнат да спрем този злодей. Ясно ли се изразих?
Пожарникарят се поизправи и се прокашля.
— ФСС представлява силно…
— Не слушаш внимателно. Питаме те за пораженията, не за причинителя.
Лицето на огнебореца пламна, но не само заради топлинната вълна от взрива.
— Помещението е изгоряло до основи. Всичко е изпепелено: книжа, мебели, компютри. Всичко.
— Благодаря, шефе — кимна Хари.
Пожарникарят се отдалечи, а двамата полицаи го изпратиха с поглед.
— Моят експерт? — повтори Холм с гримаса, все едно е лапнал нещо развалено.
— Исках и аз да се направя на голям шеф.
— Приятно е да покажеш на някого кой командва, след като са те извадили от строя, нали?
Хари кимна и се загърна хубаво в одеялото.