— Каза "изгоряло до основи"…
— Да. Как се чувстваш?
Хари се вторачи унило в дима, който, осветен от прожекторите на пожарната, продължаваше да се процежда от прозорците на фабриката.
— Като "оправен" в "Нюдален" — отвърна и допи остатъка от изстиналото кафе.
Хари потегли от квартала, но едва стигна до светофара на улица "Юелан" и Бьорн Холм му се обади по телефона.
— Съдебните лекари са извлекли ДНК профил от петното върху панталона на Аделе.
— Вече? — изненада се Хари.
— Частичен профил, но достатъчен, за да установят съвпадение с трийсет и девет процента сигурност.
Хари се поизправи на седалката.
Съвпадение. Най-приятната дума. Навярно днешният ден още не беше напълно изгубен.
— Казвай де! — подкани го нетърпеливо Хари.
— Научѝ се да цениш реторичната пауза.
Хари простена.
— Добре, добре — съгласи се Бьорн. — Открили са съвпадение между биологичния материал от панталона и косми от четката на Тони Лайке.
Хари се вторачи право пред себе си.
Значи, Тони Лайке е изнасилил Аделе Ветлесен в "Хо васхюта".
Остана силно изненадан. Тони Лайке? Някак не му се връзваше. Агресивен тип — да, но чак изнасилвач? Да посегне на жена, дошла в хижата с приятеля си? По думите на Елиас Скуг мъжът запушил устата на жената и я задърпал към външната тоалетна. А дали Елиас не е стана и свидетел на доброволен полов акт, а не на изнасилване?
И изведнъж му просветна.
Хари ясно видя какво се е случило в "Ховасхюта".
Тони Лайке не е изнасилил Аделе Ветлесен. И точно там се криеше мотивът за престъплението.
Автомобилите зад него надуха клаксоните. Бе светнало зелено.
Шейсет и седма глава
Кавалера
В осем без четвърт денят още не бе разкрил пълната наситеност на цветовете си. Сивата сутрешна светлина показваше пейзажа в зърнеста черно-бяла версия. Хари паркира до единствения автомобил на Вьойентанген и се спусна към плаващия пристан. Ленсман Скай стоеше на ръба с въдица в ръка и цигара в устата. Мъглата висеше като памук от тръстиката, настърчала от черната, мазна като олио вода.
— Здравей, Хуле — поздрави Скай, без да се обръща. — Подранил си.
— Съпругата ти ми каза, че ще те намеря тук.
— Всяка сутрин от седем до осем. Единствено по това време ми се удава възможност да се уединя, преди да започне лудницата.
— Какво ловиш? — поинтересува се Хари.
— Нищо. Но разправят, че в тръстиката имало щука.
— Звучи ми познато. За жалост днес лудницата ще започне по-рано. Става дума за Тони Лайке.
— Разбирам. Къщата на дядо му се намира в Рюста, на източния бряг на Люсерен.
— Добре ли го помниш?
— Тук всички се познаваме, Хуле. Баща ми и старият Лайке се имаха, а Тони прекарваше всяко лято тук.
— Като какъв си го спомняш?
— Момче с чувство за хумор. Всеобщ любимец, особено на нежния пол. Беше красив като момиче. Приличаше на Елвис. Освен това умееше да се обгръща с тайнственост. Според злите езици отраснал без баща при нещастната си майка алкохоличка, докато един ден тя го изгонила от къщи, защото мъжете, с които спяла, не харесвали момчето. Затова пък тукашните девойки си падаха по Тони. Той също обичаше жените, но тази негова слабост му донесе неприятности.
— Когато е започнал да ухажва дъщеря ти ли?
Скай се сепна, все едно усети дръпване от въдицата.
— Попитах съпругата ти за Тони и тя ми разказа, че той се е сбил с местно момче заради дъщеря ви.
— Бой е твърде слаба дума — поклати глава ленсманът. — Настана кървава сеч. Клетият Уле, беше си въобразил, че с Мия са гаджета само защото беше влюбен в нея и понякога тя му позволяваше да я закара на танци с приятелките ѝ. Уле не беше побойник, а отличник в училище, но се нахвърли върху Тони. Той пък го повали, извади нож и… стана страшно. Тук не сме свикнали с такива ексцесии.
— Какво направи Тони?
— Отряза половината език на Уле, мушна го в джоба си и си тръгна. Арестувахме Тони в дома на дядо му след половин час и поискахме да ни даде парчето от езика, за да го занесем в операционната и да го пришият на Уле. Тони ни отговори, че го хвърлил на враните.
— Исках да те питам дали според теб Тони е способен да изнасили жена. Случвал ли се е подобен инцидент?
Скай дръпна жадно от цигарата си.
— Честно казано, Хуле, след случая с Уле Мия изгуби жизнерадостното си излъчване завинаги. Категорично отказваше да скъса със смахнатия си приятел, но всички момичета на нейната възраст проявяват подобно твърдоглавие. Уле се махна оттук. Всеки път, когато си отвореше устата, клетият младеж напомняше на себе си и на другите за унизителния инцидент. Затова смятам Тони Лайке за насилник, но не и в сексуалния смисъл на думи та. Иначе би насилил дъщеря ми.