— Защото е разбрал, че рано или късно ще свържем жертвите с "Ховасхюта" — поясни Хари. — И кръгът на заподозрените ще се стесни до нощувалите през онази нощ в хижата. Кавалера е откъснал страницата от книгата по две причини. Първо, искал е да разполага с имената на нощувалите, та на спокойствие да ги открие и да ги ликвидира, без да рискува да го спрем. Второ и по-важно, искал е да скрие от нас името си.
— Звучи ми напълно логично — съгласи се Ердал. — И за да е съвсем сигурен, че няма да го погнем, е решил да ни предостави идеален кандидат за виновник: Тони Лайке.
— Затова е убил Тони Лайке накрая — притури полицаи с внушителен мустак като на Фритьоф Нансен. Хари си спомняше само фамилията му. Седналият до него, млад мъж с лъскава кожа и блеснали очи, чиито имена Хари бе забравил, не пропусна да се включи:
— За негово съжаление обаче Тони има алиби за часовете на убийствата и понеже не е можел да го използва като изкупителна жертва, е решил в крайна сметка да убие своя враг номер едно.
Температурата в залата се покачи, а бледите колебливи лъчи на зимното слънце се пребориха донякъде със сумрака. Полицаите поеха в някаква посока. Най-сетне се измъкнаха от задънената улица. Дори Белман се наведе напред на стола.
— Всичко това е чудесно — призна Беате Льон. Докато чакаше продължението, Хари се досещаше какво ще го попита тя. Очакваше Беате да се вживее в ролята на адвокат на дявола, знаейки, че Хари ще ѝ даде отговор. — Но защо Кавалера си е усложнил дотам работата?
— Защото ние, хората, сме сложно устроени — отвърни Хари и повтори думи, чути някъде и временно забравени. — Стремим се да създаваме сложни обстоятелства, които се преплитат едно в друго, за да контролираме paзвитието им и да се изживяваме като господари на собствената си вселена. Знаете ли на какво ми заприлича стаята в "Кадок", преди да изгори? На режисьорска кабина. На щаб квартира. Не можем да сме сигурни, че Кавалера е възнамерявал да отнеме живота на Лайке. Навярно е целил да го тикне в затвора и да го види осъден.
В залата настъпи тишина. Чу се как навън изчурулика птица.
— Защо? — попита Пеликанката. — Защо да го прави, щом може просто да го подложи на мъчения и да го убие?
— Защото болката и смъртта далеч не са най-големият кошмар на човека — Хари отново парафразира чути отнякъде думи. — Най-страшното е унижението. Кавалера е искал да накаже Лайке, като го накара да изпита унижението да изгуби всичко. Падението, срама.
Беате Льон се усмихна леко и кимна одобрително.
— Ала както отбелязахте, колеги, за съжаление на убиеца Тони имаше алиби и така се размина с по-лека присъда: бавна и мъчителна смърт.
В настъпилата тишина Хари усети отново миризмата на печено месо. После сякаш всички присъстващи си поеха дъх в един и същия миг.
— Какво ще правим? — попита Пеликанката.
Хари вдигна глава. Върху дървото пред прозореца бе кацнала чинка — подранила прелетна птица, която вдъхва на хората надежди за скорошно запролетяване, но умира през първата мразовита нощ.
"Този път няма да сгреша — зарече се Хари. — Няма да стане."
Шейсет и осма глава
Лов на щуки
Сутрешната оперативка в КРИПОС се проточи.
Бьорн Холм докладва за техническите находки в "Кадок". Не бяха открили нито семенна течност, нито други следи от извършителя. Използваната стая бе изгоряла, компютърът приличал на купчина метал и било невъзможно да се възстанови информацията в него.
— Вероятно е използвал интернет от свободните мрежи в района. "Нюдален" предлага много такива.
— Въпреки това трябва да е оставил електронни слиди — обади се Ердал, но твърдението му прозвуча по-скоро като заучена реплика, отколкото като подплатено с конкретни подозрения.
— Можем, разбира се, да влезем в няколко от стотиците интернет мрежи в "Нюдален" и да търсим нещо, което и ние не знаем какво е — съгласи се Холм. — Нямам представа обаче колко време ще отнеме и дали изобщо ще се натъкнем на нещо съществено.
— Остави това на мен — предложи Хари, изправи се и тръгна към вратата, докато набираше номер на телефона си. — Знам кой ще ми свърши работа.
Остави вратата притворена и докато чакаше отговор от другия край на жицата, чу как един следовател обясняваше, че от живеещите близо до фабриката никой не е видял човек да влиза в "Кадок", ала все пак трябвало да се има предвид гъстата растителност около фабриката и мрачните зимни месеци.