— Секретарят на Катрине Брат — чу Хари в слушалката.
— Ало?
— Госпожица Брат отива да обядва.
— Извинявай, Катрине, но обядът ще почака. Слушай сега какво искам от теб… Кавалера е закачил снимки на стената, най-вероятно разпечатки от новинарски страници в интернет. С помощта на търсачката влез в мрежите в района и провери логовете, за да откриеш кой се е интересувал от сайтове с обширна информация за убийствата. Разбира се, тези сайтове се посещават от стотици потребители…
— Но само Кавалера ще е посетил почти всички новинарски сайтове — прекъсна го Катрине. — Ще те помоля само за списък на абонатите, подредени по количество сваляна информация.
— Мм. Бързо учиш.
— Неслучайно са ми дали такова име, нали "брат" означава "стръмен". Бързо изкачвам всякакви нанагорнища: и в учението, и навсякъде.
Хари се върна при колегите си. Тъкмо прослушваха телефонното съобщение, което Хари получи от номера на Лайке. Изпратиха го за гласов анализ в Научно-техническия университет в Тронхайм. След внимателно прослушване и изследване на звуков запис от банков обир например бяха постигали резултати, по-ефективни от информацията на записите от охранителните камери, понеже гласът — колкото и човек да се мъчи да го преправя — се замаскира само до определена степен. Този път обаче специалистите от университета съобщиха на Бьорн Холм, че едносекунден запис с лошо качество, съдържащ неопределим звук — нещо средно между кашлица и смях — не може да послужи за анализ и следователно е неизползваем като база за създаване на гласов профил.
— Проклятие! — изруга Белман и удари с длан по масата. — Ако поне имахме гласов профил на извършителя, щяхме да се сдобием с отправна точка и да стесним кръга от заподозрени.
— Че изобщо има ли заподозрени? — промърмори Ердал.
— По сигнала, приет в наземната станция на мобилния оператор, съдим, че който е използвал телефона на Лайке, в момента на обаждането се е намирал близо до центъра на Юстаусе — поясни Холм. — Малко след обаждането сигналът изчезва. Мобилният оператор осигурява покритие само около центъра на Юстаусе. Но именно изчезването на сигнала потвърждава теорията, че телефонът на Лайке се намира у Кавалера.
— Защо?
— Дори когато от телефона не се провежда разговор, наземната станция на мобилния оператор приема сигнал от апарата на всеки два часа. Щом станцията не е приела никакъв сигнал от телефона, значи преди и след обаждането той се е намирал в безлюдния планински район около Юстаусе, където вероятно е бил подложен на мъчения и бутнат в пропастта.
Помръкнали физиономии. Хари установи, че еуфорията отпреди малко се е изпарила. Приближи се към стола си.
— Имаме един-единствен шанс да се сдобием с отправната точка, за която спомена Белман — тихо подхвана той, знаейки, че и без да се старае, ще привлече вниманието на аудиторията. — Ще ви върна на кражбата в дома на Лайке. Да предположим, че убиецът е влязъл там, за да се обади на Елиас Скуг. Случило се е няколко дни преди да арестуваме Тони Лайке. Нашите криминалисти в бели престилки безспорно са си свършили съвестно работата поне с такова впечатление останах, когато отидох на улица "Холмен" и на вратата се сблъсках с… Холм. — Бьорн наклони глава и стрелна Хари с поглед, казващ "спести си шегите". — Ами ако вече разполагаме с пръстови отпечатъци от Кавалера?
Слънцето отново огря стаята. Присъстващите се спогледаха, леко сконфузени, задето не се бяха сетили за този съвсем близък до ума факт.
— Оперативката се проточи, а и се сблъскахме с много нова информация — обади се Белман. — Явно мозъците ни са преуморени и работят на по-бавни обороти, но кажи какво мислиш по въпроса, Холм.
Бьорн се плесна по челото.
— Ами да! Иззехме дактилоскопски следи от цялото жилище. Направихме го, защото Тони Лайке беше главен заподозрян и гледахме на дома му като на предполагаемо местопрестъпление. Надявахме се да изолираме отпечатъци, съвместими с образците, снети от жертвите.
— Останаха ли много неидентифицирани отпечатъци? — поинтересува се Белман.
— Точно там е работата — отвърна Бьорн Холм с усмивка. — Веднъж седмично в дома на Лайке идват две полякини да чистят. Когато влязохме за оглед, жените бяха лъснали до блясък целия апартамент шест дни по-рано. Затова открихме отпечатъци само на Лайке, на Лене Галтунг, на двете чистачки и на човек, чиито отпечатъци не съвпадаха с тези на жертвите. Прекратихме опитите да ги идентифицираме, когато Лайке представи алибито си и го освободиха. Покрай цялата олелия забравих къде открихме тези отпечатъци.