— Но аз си спомням — намеси се Беате Льон. — Получих доклада от огледа със скици и снимки. Неизвестният човек е оставил отпечатък от лявата си ръка върху плота на помпозното и изключително грозно писалище. Ето така. — Тя стана и облегна лявата си ръка върху масата. — Ако не греша, там се намираше стационарният телефон на Лайке. — Показа нагледно как неизвестният е разговарял по телефона, като направи с десницата си всеизвестния знак за телефон с палец до ухото и кутре пред устата.
— Уважаеми дами и господа — по лицето на Белман се изписа широка усмивка и той разтвори ръце, — струва ми се, че най-после се натъкнахме на надеждна следа. Холм, продължавайте да издирвате чии са неизвестните отпечатъци. Само ми обещай да не се окажат от пръстите ни съпруга на някоя от полякините, отишъл да звъни безплатно от дома на Лайке.
На излизане от стаята Пеликанката се изравни с Хари.
— Надмина очакванията ми, Хари — разклати кокетно растите си тя. — Но когато излагаш хипотезите си, не е лошо да вмъкваш от време на време по някое "предполагам".
Усмихна се и го бутна закачливо с хълбок.
Хари оцени усмивката, но това последното…
Телефонът извибрира в джоба му. Извади го. Не му звъняха от болницата.
— Подвизава се под името Нашвил — съобщи Катрин Брат.
— Като американския град ли?
— Да. Нашвил е влизал в страниците на всички големи вестници и е изчел всички подробности за убийствата. Зн жалост не разполагам с нищо друго. Нашвил е влизал в интернет само нощем в продължение на два месеца и е търсел единствено статии, свързани с убийствата. По всичко личи, че Нашвил е очаквал да го проверим.
— Май това е нашият човек.
— Започвай да търсиш мъже с каубойски шапки.
— Защо?
— Нашвил е меката на кънтри музиката.
Мълчание.
— Ало? Хари?
— Тук съм. Благодаря ти, Катрине.
— Целувка?
— От главата до петите.
— Не, благодаря.
Затвориха.
Хари седеше във временно отпуснатия му кабинет с изглед към "Брюн" и се взираше в безрадостната панорама, когато на рамката на вратата се почука.
Там стоеше Беате Льон.
— Е, какво е чувството да флиртуваш с врага?
— В момента врагът се нарича Кавалера — сви рамене Хари.
— Добре. Пуснахме пръстовите отпечатъци в базата данни, но не открихме съвпадение.
— Не съм и очаквал да го открием.
— Как е баща ти?
— Остават му броени дни.
— Съжалявам.
— Няма нищо.
Спогледаха се. И изведнъж му просветна, че трябва да види едно лице на погребението. Малко, бледо лице, което бе виждал на погребения — покрусено от плач, с големи наскърбени очи. Лице, създадено за траур.
— За какво мислиш? — попита Беате.
— Познавам само един убиец, който умъртвява жертвите си по сходен начин — Хари отново се обърна към прозореца.
— Снежния човек, нали?
Хари кимна. Беате въздъхна:
— Обещах да го запазя в тайна, но Ракел се обади.
Хари се вторачи в блоковете далеч в квартал "Хелсфюр".
— Попита за теб. Казах ѝ, че си добре. Правилно ли постъпих, Хари?
Той си пое дълбоко въздух:
— Да, разбира се.
Беате постоя още малко на вратата и си тръгна.
Как ли се чувства тя? А Олег? Къде ли са в момента? Какво правят вечер? Кой бди над тях, кой ги пази? Хари подпря глава на ръцете си и запуши ушите си с длани.
Само един човек знаеше как разсъждава Кавалера.
Следобедният мрак се спусна, без да се случи нищо значимо. Капитана, рецепционистът с мания да информира полицията, се обади да съобщи за мъж, позвънил да пита дали Иска Пелър, австралийката, за която съобщавали в "Афтенпостен", е отседнала в хотела. Хари предположи, че е бил журналист, но Капитана настоя, че дори най-подлите драскачи се представят с име и месторабота. Хари му благодари и едва се сдържа да не го помоли да се обади пак, ако се появи нещо. Просто знаеше какво ще последва. Белман му звънна да го уведоми за предстоящата пресконференция и да го покани да присъства. Хари отказа. В гласа на Белман се усети облекчение.
Хари барабанеше нервно по бюрото. Вдигна слушалката да се обади на Кая, но се отказа.
Пак я вдигна и набра няколко хотела, разположени и центъра. Рецепционистите не се сетиха да са ги питали за жена на име Иска Пелър.
Хари си погледна часовника. Искаше да гаврътне един питие; да влети в кабинета на Белман, да го попита къде, по дяволите, е забутал опиума му, да размаха юмрук, докато онзи се свива изплашен…
Единственият, който знае.
Хари стана, ритна стола, грабна вълненото си палто и изхвърча навън.