Спусна се в центъра и паркира неправомерно пред Норвежкия театър. Пресече улицата и влезе в хотела.
Капитана се бе сдобил с прозвището си, докато работеше като портиер в същия хотел. Лепнаха му прякора поради две причини: тогава носеше яркочервена униформа и непрекъснато коментираше — и командваше — всички и всичко наоколо. Освен това имаше самочувствие и на информационно средище за случващото се в центъра, на човека, който познава пулса на града, на всезнаещия, на информатора с главно И, незаменима брънка в полицейската машина, осигуряваща спокойствието в Осло.
— В дълбините на съзнанието ми се е запечатал особеният му глас — заяви Капитана, наслаждавайки се на вкуса на собствените си думи.
Колегата му не скри досадата си от високопарните му изрази.
— Звучеше като гей — заключи Капитана.
— Значи е имал висок глас, така ли? — попита Хари и се сети за показанията на приятелите на Аделе: Кавалера не я привличал достатъчно, защото говорел като съквартиранта ѝ.
— Не, по-скоро звучеше ето така — Капитана обърна престорено кокетно дланта си с чупка в китката, запримига с очи и извика пискливо: — Ужаааасно съм ти ядосан, Сьорен!
Колегата му, върху чиято табелка наистина пишеше "Сьорен", избухна в смях.
Хари благодари за сведенията и пак се изкуши да помоли Капитана да го държи в течение, но замълча и си тръгна. Запали цигара и погледна към табелата на хотела. Имаше нещо… В същия миг забеляза служител на агенция "Паркинги и гаражи", който бе паркирал зад колата му и записваше номера ѝ.
Хари пресече улицата и му показа служебната си карта.
— Полицейски служител съм и съм тук по работа.
— Няма значение. "Спирането забранено" означава, че с забранено за всички — отсече мъжът в работен гащеризон, без да прекъсне писането. — Подай жалба.
— Нали знаеш, че и ние, полицаите, имаме право да пишем глоби за неправилно паркиране?
Мъжът го погледна с цинична усмивка:
— Ако си въобразяваш, че ще ти позволя сам да си напишеш акт, бъркаш, приятелю.
— Възнамерявах да напиша глоба на тази кола — Хари посочи автомобила зад неговия.
— Тя е служебна…
— "Спирането забранено" означава, че е забранено за всички.
"Гащеризонът" го изгледа кисело.
Хари сви рамене:
— Подай жалба… приятелю.
Мъжът затвори бележника, обърна се демонстративно и влезе в колата си.
Хари пое нагоре по улицата и телефонът звънна. Обаждаше се Гюнар Хаген. В обикновено уравновесения глас на началника сега трептяха тревожни нотки:
— Ела веднага, Хари.
— Какво се е случило?
— Просто ела. В подземния пасаж сме.
Хари чу гласове и забеляза проблясване на светкавица от фотоапарат много преди да стигне до края на бетонния коридор. Пред вратата на последния му кабинет стояха Гюнар Хаген и Бьорн Холм. Служителка от Отдела по експертно-криминална дейност се опитваше да свали евентуални отпечатъци от вратата и дръжката със специална четчица, докато двойник на Холм снимаше половин отпечатък от ботуш в ъгъла до стената.
— Този отпечатък е стар — отбеляза Хари. — Беше тук още преди да се пренесем. Какво става тук?
Двойникът на Бьорн го погледна. Холм му кимна — знак, че това е достатъчно.
— Един от служителите в затвора е открил това върху пода пред вратата — обясни Хаген и вдигна плик за доказателствен материал.
През найлона Хари прочете името си върху друг, хартиен плик, напечатано на бележка, залепена за плика.
— Според служителя пликът може да е стоял тук максимум два дни. Не всеки ден оттук минават хора.
— Ще разберем кога е бил оставен по влажността — поясни Холм. — Ще оставим тук същия плик и ще проверим за колко време ще придобие същата влажност.
— Започвате да ми приличате на герои от "От местопрестъплението" — пошегува се Хари.
— Дори да узнаем кога е бил оставен пликът, няма да ми помогне особено, защото в подземния пасаж няма охранителни камери — уточни Хаген, — Задачата му е била съвсем лесна: вмъкнал се е в сградата незабелязано, смесил се е с тълпата, качил се е в асансьора и е слязъл в масажа. Там няма нито проверки, нито затворени врати, освен ако не поеме нагоре към затвора.
— Да, защо ни е да заключваме? Нещо против да запаля? — попита Хари.
Никой не отговори, но го стрелнаха с достатъчно красноречиви погледи. Хари сви рамене.
— Очаквам да ми обясните какво има в плика.
Бьорн Холм вдигна втори плик. Понеже светлината беше твърде оскъдна, Хари се приближи, за да види съдържанието му.