— Ужас — процеди и отстъпи назад.
— Среден пръст — поясни Хаген.
— Пръстът изглежда като счупен — подхвана Бьорн. — Разрезът е оставил рана със съвсем гладка повърхност. Няма следи от дърпане на кожа. Пръстът е отрязан с брадва или с нож.
От пасажа се разнесе ехо от забързани приближаващи се стъпки.
Хари напрегна зрението си. Само върхът на белия обезкървен пръст беше синьочерен.
— Взе ли отпечатък? — обърна се той към Холм.
— Да. Ако извадим късмет, отговорът от проверката ще пристигне всеки момент.
— Залагам на лявата ръка.
— Прав си — обади се Хаген.
— В плика имаше ли друго освен пръста?
— Не. Ето, сега вече знаеш колкото нас.
— Вероятно дори повече — Хари опипа кутията цигари — Сетихме се, че Снежния човек ти отряза средния пръст именно на лявата ръка — отбеляза Хаген и се спогледа Бьорн Холм.
Трополенето се приближаваше.
— Открих нещо — обади се криминалистката до вратата.
Тримата мъже се обърнаха към нея.
Приклекнала, тя държеше нещо между палеца и показалеца си. Нещо черносиво.
— Не ви ли прилича на камъчетата от местопрестъплението, където открихме Боргни?
Хари пристъпи към нея.
— Да. Камък от лава.
Тичешком пристигна млад мъж със служебна карта, закачена върху джоба на ризата му. Спря запъхтян пред Бьорн Холм, опря ръце о коленете си и се опита да yспокои дишането си.
— Е, Ким Ерик? — подкани го Холм.
— Открихме съвпадение — изпъхтя младежът.
— Нека позная — Хари лапна цигара.
Другите го погледнаха.
— Тони Лайке.
— От… откъде… — подхвана Ким Ерик с нескрито разочарование.
— Изпод моторната шейна се подаваше дясната му ръка. Всички пръсти си бяха по местата. Затова предположих, че пръстът е отрязан от лявата. — Хари посочи плика. Освен това пръстът не е счупен, а деформиран вследствие от ревматоиден артрит. Предава се по наследство, не е заразен.
Шейсет и девета глава
Калиграфски почерк
Вратата на апартамента в жилищната кооперация в квартал "Ховсетер" отвори жена с широки като на борец плещи и ръста на Хари. Изгледа го търпеливо, явно свикнала да изчаква посетителите няколко секунди, докато се опомнят.
— Кажете.
Хари разпозна гласа на Фрида Ларшен от телефонния им разговор. Преди да я види, си я бе представял като крехка дребна женица.
— Казвам се Хари Хуле. Открих адреса ви по телефонния номер, Феликс вкъщи ли си е?
— Излезе да играе шах — отвърна тя с неемоционален глас, все едно му даваше стандартния за такива случаи отговор. — Изпратете му имейл.
— Иска ми се да говоря с него лично.
— За какво? — Тя запълваше целия процеп пред вратата с внушителната си осанка и му пречеше да надникне в жилището.
— В сградата на Главното полицейско управление открихме камък от лава. Интересува ме дали камъкът е от същия вулкан като предния камък, който изпратихме на Феликс.
Застанал на две стъпала пред нея, Хари извади камъчето и ѝ го показа. Тя обаче не помръдна от прага.
— Няма как да се прецени само по външния му вид. Изпратете имейл на Феликс.
Понечи да затвори вратата.
— Лавата все пак си е лава — настоя Хари.
Долови колебание в погледа ѝ. Хари знаеше от опит, че специалистите рядко се сдържат да не поправят лаиците в своята област.
— Всеки вулкан изхвърля лава със специфичен състав — обясни тя, — а отделните ерупции също показват известни изменения в състава ѝ. Необходимо е камъкът да се изследва. Съдържанието на желязо е особено показателно Лицето ѝ остана напълно равнодушно и без капка вълнение.
— Всъщност исках да се поинтересувам и от хората, които обикалят света да разглеждат вулкани — подхвани Хари. — Едва ли са стотици, затова предполагам, че Феликс познава норвежките поклонници на тези пътешествия.
— Повече сме, отколкото предполагате.
— И вие сте една от тях?
Тя само вдигна рамене.
— На кой вулкан ходихте последно?
— Ол Доиньо Ленгаи в Танзания. И не ходихме на вулкана, а до него. Намира се в активна фаза. Магмата му има високо съдържание на натрокарбонатити и изригващата лава е черна, но прави реакция с въздуха и след няколко часа придобива изцяло бял цвят. Като сняг.
Гласът и лицето ѝ внезапно се оживиха.
— Защо Феликс отказва да разговаря с посетителите си? Да не би да е ням?
Лицето ѝ отново се вцепени.
— Изпратете му имейл — отсече тя с равен, безстрастен глас.
После затръшна вратата с такава сила, че в очите на Хари влетя прах.