Кая паркира на булевард "Маридал", прескочи мантинелата и внимателно запристъпва надолу по стръмния склон към гората, където се намираше изоставената фабрика "Кадок". Запали фенера си и нагази в храсталака, като отмахваше голите клони пред лицето си. Навътре в гората растителността се сгъстяваше, сенките скачаха наоколо като безшумни вълци и дори когато спираше да се ослуша, Кая виждаше как сенките на дърветата се наслагват върху други дървета, а техните сенки — върху трети, и правят ориентацията невъзможна, сякаш си попаднал в огледален лабиринт. Ала Кая не изпитваше страх. Странно как тя, която се ужасяваше от затворени врати, не се боеше от тъмнината. Заслуша се в бученето на реката. Дали чу нещо? Необясним шум? Продължи нататък. Наведе се да мине под съборено от вятъра дърво и пак спря. Изведнъж всички шумове изчезнаха. Все едно… Кая си пое дълбоко дъх, издиша бавно и довърши мисълта си: все едно някой я следва и внимава тя да не го усети.
Обърна се и насочи фенера към тъмнината. Вече не се чувстваше толкова смела пред мрака. Няколко клона се олюляха, но Кая се надяваше тя да ги е разклатила.
Пак се обърна напред.
И изкрещя, защото фенерът ѝ освети смъртнобледо лице с облещени очи. Изпусна фенера на земята и отскочи назад, но призракът я последва с грухтене, наподобяващо смях. Въпреки мрака видя как той се навежда и изправя. В следващия миг фенерът я заслепи право в очите.
Тя спря да диша.
Грухтящият смях секна.
— Ето — каза стържещ мъжки глас и светлият конус подскочи.
— М… моля?
— Вземи си фенера.
Кая го пое и насочи лъча малко настрани от лицето му, за да го вижда, без да го заслепява: рус мъж с издадена напред челюст.
— Кой си ти? — попита Кая.
— Трюлс Бернтсен. Работя с Микаел.
Кая, разбира се, беше чувала за Трюлс Бернтсен. Сянката на Микаел. Как го наричаше той? Бийвъс?
— Аз съм…
— Кая Сулнес.
— Откъде знаеш… — тя преглътна и преформулира въпроса си: — Какво правиш тук?
— Същото като теб — отвърна той с равния си стържещ глас.
— Така ли? И какво правя аз?
Той отново се засмя с характерния си смях, но не ѝ отговори. Продължи да стои пред нея с отпуснати, леко разперени встрани от тялото му ръце. Единият му клепач потрепваше, сякаш под него бе пропълзяла буболечка Кая въздъхна:
— Ако си дошъл тук със същото намерение като мен, значи наблюдаваш фабриката, защото онзи може да се появи.
— Да, точно така — кимна Бийвъс, без да сваля поглед от нея.
— Не е изключено да дойде. Може да не знае, че фабриката е изгоряла.
— Някога баща ми работеше там. Често повтаряше, че произвеждал ФСС, кашлял ФСС и постепенно започнал да се превръща във ФСС.
— Има ли и други от КРИПОС в района? — попита Кая. — Микаел ли ви изпрати?
— Скъса с него, нали? Вече ходиш с Хари Хуле.
Ледени тръпки пронизаха Кая. Откъде, за бога, този тип знае всичко това? Наистина ли Микаел е споделил с някого за връзката им?
— Ти не присъства на акцията "Ховасхюта" — отбеляза тя, за да смени темата.
— Не бях ли? — Той отново започна да грухти. — Сигурно съм бил в почивка. Но Юси дойде.
— Да — прошепна тя. — Юси дойде.
Духна вятър и тя извърна глава настрани, защото я одраска клон. Дали Бийвъс я бе проследил, или бе дошъл тук преди нея?
Понечи да го попита, ала той бе изчезнал. Кая насочи фенера между дърветата. От Бийвъс нямаше и следа.
В два през нощта Кая паркира на улицата, влезе през портата и изкачи стълбището пред жълтата къща. Натисна звънеца над керамичната плочка, на която с калиграфски почерк пишеше "сем. Хуле". След като позвъни три пъти, Кая чу тихо покашляне и се обърна. Хари тъкмо затъкваше револвера в панталона си. Явно се бе промъкнал безшумно иззад ъгъла.
— Какво има? — попита стреснато тя.
— Просто гледам да не рискувам — обясни той. — Трябваше да се обадиш да ме предупредиш.
— М… май не биваше да идвам.
Хари се качи по стълбите, мина покрай нея и отключи. Тя влезе след него в жилището, обгърна с ръце гърба му, притисна се до него и бутна вратата с крак. Хари се освободи от прегръдката ѝ и понечи да каже нещо, ала тя го спря с целувка. Страстна целувка, която копнееше за подходящ отговор. Кая мушна студените си ръце под ризата му. По топлината от кожата му разбра, че току-що е станал от леглото, издърпа револвера от панталона му и го остави с трясък върху масичката в антрето.
— Искам те — прошепна тя, захапа ухото му, мушна ръка в панталона му и напипа топлия му мек член.