— Кая…
— Ще те имам ли?
Долови леко колебание и известна неохота в погледа му. Обгърна тила му с другата си ръка и прикова очи в неговите:
— Моля те…
Той се усмихна. Мускулите му се отпуснаха и той я целуна съвсем предпазливо. По-предпазливо, отколкото ѝ се искаше. Кая простена разочаровано и разкопча панталона му. Стисна члена му, без да движи ръката си, и изчака, докато нарасне.
— Проклета да си — въздъхна той и я вдигна на ръце.
Отнесе я по стълбите на горния етаж. Ритна вратата на спалнята и положи Кая върху леглото от страната, където някога бе спала майка му. Кая отпусна назад глава и затвори очи, докато усещаше как той бързо и ловко сваля дрехите ѝ една по една. Лъхна я топлината от кожата му, и само след секунди той се надвеси над нея и разтвори бедрата ѝ. "Да — помисли си тя. — Проклета да съм."
Кая лежеше, облегнала буза о гърдите му, и слушаше ударите на сърцето му.
— За какво си мислеше? — прошепна тя. — Докато стоеше, затрупан от лавината, и очакваше смъртта?
— Че ще оживея.
— Само това?
— Да, само това.
— А не си ли мислеше, че… ще видиш пак онези, които обичаш?
— Не.
— А аз си мислех точно за това. Странно усещане. Изплаших се ужасно и нещо в мен сякаш се разпадна. После страхът изчезна и ме изпълни спокойствие. Заспах. А в един момент се появи ти и ме събуди. Спаси ме.
Хари ѝ подаде цигарата си и тя си дръпна. Изкикоти се:
— Ти си герой, Хари. Достоен си за медал. Кой би предположил!
— Вярвай ми, скъпа — поклати глава той, — в онзи миг мислех единствено за себе си. Преди да се добера до камината, изобщо не се сетих за теб.
— Добре де, но когато си стигнал до нея, си знаел, че кислородът е на свършване и изравяйки ме от снега, ще се обречеш на два пъти по-бърза кончина.
— Какво да кажа? Явно съм великодушна личност.
Тя го тупна през смях по гърдите:
— Герой!
Хари дръпна силно от цигарата си.
— Или просто инстинктът за оцеляване е приспал съвестта ми.
— В какъв смисъл?
— Първият човек, когото улучих с щеката, се оказа силен и почти успя да я задържи. Досетих се, че е Колка. Беше жив. Всяка секунда можеше да се окаже решаваща, ала вместо да го изровя, продължих да пъхам щеката в снега, докато те намерих. Ти не реагира изобщо. Помислих те за мъртва.
— И?
— Вероятно подсъзнателно съм си помислил, че ако извадя от снега първо мъртвеца, през това време живият ще умре и така ще разполагам с всичкия въздух. Не е лесно да прецениш мотивите на човек, попаднал в критична ситуация.
Кая се смълча. Навън изръмжа мотоциклет, после утихна. Мотоциклет през февруари. А днес видя прелетна птица. Всичко се бе объркало.
— Винаги ли тормозиш ума си с толкова размисли? — попита тя.
— Не. Впрочем и аз не знам.
Тя се сгуши до него.
— За какво мислиш в момента?
— Откъде е научил всичко, което знае.
— За убиеца ли говориш? — въздъхна тя.
— И защо ме предизвиква. Защо ми изпраща част от тялото на Тони Лайке. Питам се как разсъждава.
— И как смяташ да си отговориш на тези въпроси?
Той изгаси цигарата в пепелника върху нощната масичка. Пое си дълбоко въздух и го издиша с продължително съскане.
— Точно там е работата. Сещам се само за един начин. Трябва да говоря с него.
— С кого? С Кавалера ли?
— С някой като него.
Унасяйки се в сън, Хари отново се вторачи в гвоздея, забит в главата на мъж. Ала тази нощ откри познати черти в лицето на мъжа. Стори му се, че неведнъж е виждал негов портрет. Дори съвсем наскоро. Чуждото тяло в устата на Хари избухна и той се стресна. Беше заспал.
Седемдесета глава
Мъртва зона
Хари мина през болничния коридор редом с цивилен затворнически надзирател. На две крачки пред тях вървеше лекарката. Тя осведоми Хари за състоянието на пациента и го подготви какво да очаква. Стигнаха до някаква врата. Надзирателят я отключи. Коридорът продължаваше още няколко метра. Отляво имаше три врати. Пред една от тях пазеше униформен затворнически служител.
— Буден ли е? — попита лекарката, докато служителят претърсваше Хари.
Той кимна, изсипа дребните предмети от джобовете на Хари върху масата, отключи и отстъпи встрани.
Лекарката даде знак на Хари да изчака отвън и влезе заедно със служителя. Излезе почти веднага:
— Максимум петнайсет минути — предупреди го тя — Състоянието му отбелязва подобрение, но все още е oтпаднал.
Хари кимна, пое си дъх и влезе.
Вътре спря и остави вратата да се хлопне зад гърба му. Пердетата бяха спуснати пред прозорците и стаята тънеше в мрак. Само лампа над леглото разпръскваше донякъде тъмата и осветяваше фигура на човек, полуседнал в леглото с клюмнала глава и дълга коса, спускаща се от двете страни на лицето му.