— Когато си купувах опиум от Хонконг, известно време използвахме тоалетната за инвалиди в хотел "Ланд марк" на Де By Роуд. Обикновено влизах пръв, оставях бебешко шише с парите под капака на тоалетното казанче. После излизах да се поразходя и да погледам имитации на часовници, а след известно време се връщах и намирах шишето под казанчето, пълно със съответното количество опиум. Сляпо доверие.
— Защо каза, че сте използвали тази тоалетна "известно време"?
— Един слънчев ден не открих шишето под капака на казанчето — сви рамене Хари. — Или дилърът ме е излъгал, или някой е разкрил схемата ни и е задигнал парите или опиума. В живота няма гаранции.
Снежния човек изгледа продължително Хари.
Хари тръгна по коридора заедно с лекарката. Надзирателят вървеше пред тях.
— Бързо приключихте разговора — отбеляза тя.
— Беше доста лаконичен — съгласи се Хари.
Мина през рецепцията, излезе на паркинга и се качи в автомобила си. Пъхна ключа с трепереща ръка. Облегна се на седалката и усети колко влажна е ризата му от рукналата пот.
"Беше доста лаконичен."
— Да предположим, че с него си приличаме, Хари. Това предположение е необходимо, за да ти помогна. Първо ще поговорим за мотива. Омраза. Нажежена, накипяла омраза. Тази материя подхранва жизнените му сили, тази своеобразна магма в него поддържа пламъка на ненавистта. И точно както магмата омразата също е предпоставка за живот; без нея всичко ще се превърне в лед. Същевременно напорът на сгъстената жега в него неизбежно ще доведе до ерупция, тоест деструктивното ще вземе връх. Колкото по-дълго време се отлага изригването, толкова по-мощна е ерупцията. В момента изригването е набрало главоломна скорост и вулканът е избълвал огромно количество лава. Това ми подсказва, че трябва да се разровиш в миналото, за да откриеш причината. Защото отговорът на тази загадка се крие не в действията — външна проява на омразата, а в генезиса ѝ. Без да разбереш причините за зараждането ѝ, проявите ще ти се струват непонятни. Омразата се е трупала с години, но причината е съвсем проста: нещо се е случило. И престъпленията са плод именно на тази случка. Открий каква е тя и няма как да ти избяга.
Кое подтикна Снежния човек да използва метафори, свързани именно с вулкан, питаше се Хари, докато се спускаше с колата по стръмния, лъкатушещ път от болницата в Берюм.
— Осем убийства. Вече е окупирал върха и се чувства господар на положението. Изградил е вселена, където всичко му се подчинява. Изживява се като кукловод и ви третира като марионетки. Особено теб, Хари. Трудно е да се определи защо е избрал именно теб, навярно на случаен принцип. Ала постепенно, колкото повече власт придобива над марионетките си, той започва да търси тръпката. Иска да разговаря с куклите си, да се доближи до тях, да се наслади максимално на победите си, като диша във врата на победените от него. Предрешил се е старателно. На пръв поглед изобщо не прилича на кукловод, тъкмо напротив: изглежда по-скоро кротък и покорен, лесноконтролируем и повечето хора биха го подценили, защото никой не вярва, че типове като него са способни да режисират толкова комплексна драма.
Хари шофираше към центъра по Е18. Пред него се точеше дълга колона от автомобили. Сви в бус лентата. Все пак беше полицай, дявол да го вземе! Времето изтичаше, трябваше да се бърза. Устата му пресъхна, а псетата в стомаха му се бунтуваха все по-неудържимо.
— Намира се близо до теб, Хари. Почти съм сигурен.
Не може да се стърпи да стои на разстояние. Ала се е промъкнал в живота ти от мъртва зона, възползвал се е от момент, когато вниманието ти е било насочено другаде или си преживявал период на слабост. Той е част от обкръжението ти: съсед, приятел, колега. Или просто човек, скрил се зад друг със значително по-важна роля в живота ти; сянка, която дори не си представяш по друг начин, освен като притурка. Сети се кой е минавал така незабелязано покрай полезрението ти. Защото той вече се е вмъкнал в живота ти. Виждал си лицето му. Навярно сте разменили само две-три думи, но ако е същият като мен, той не е устоял на изкушението да се докосне до теб, Хари. Да, той се е докоснал до теб.
Хари паркира пред "Савой", влезе и се приближи до бара.
— Какво ще обичате?
Хари плъзна поглед по бутилките, наредени по стъклените рафтове зад бармана: "Бифитър", "Джони Уокър", "Бристъл Крийм", "Абсолют", "Джийм Бийм".
Търсеше човек, изпълнен с накипяла омраза. Човек който не допуска наплива на други чувства, освен ненавист. Човек с бронирано сърце.
Погледът му се спря, после отскочи. Устните му се разтвориха. Споходи го прозрение свише. И този проблясък обясни всичко.