— Не ми ли вярваш, Микаел? Да не се страхуваш, че пак ще се върна към алкохола?
В другия край на жицата настъпи кратко мълчание.
— Длъжен си да ми докладваш. Не забравяй да ме държиш в течение.
— Разрешете да доложа: няма нищо за докладване, шефе.
Хари прекъсна връзката и влезе в кабинета на Бьорн. Вътре завари Беате, която ги бе изпреварила.
— Какво имаш да ни съобщаваш? — попита тя.
— Една истинска разбойническа история — отвърни Хари и седна.
Преполовил разказа си, той видя как Локер провря глава в стаята.
— Вижте какво открих — показа им той фолио с пръстови отпечатъци.
— Благодаря — Бьорн взе фолиото, сложи го върху скенера, седна пред настолния си компютър, извади папката с пръстовите отпечатъци, открити на местопрестъплението на улица "Холмен", и задейства програмата за търсене в базата данни.
Макар да знаеше, че ще отнеме едва няколко секунди, Хари затвори очи и усети как сърцето му се разблъска в гърдите, при все че вече знаеше резултата. Снежния човек му каза малкото, от което се нуждаеше, придаде словесна форма на предположенията му, произведе звуковата вълна, необходима, за да се задейства лавината.
Нямаше начин да е другояче.
Обикновено отнемаше едва няколко секунди.
Сърцето му биеше лудо.
Бьорн Холм се прокашля, но продължи да мълчи.
— Бьорн — подзе Хари, без да отваря очи.
— Да.
— Това да не е една от онези паузи, които толкова държиш да оценявам по достойнство?
— Да.
— Приключи ли вече с риторичните похвати, проклетнико?
— Да. Имаме съвпадение.
Хари отвори очи. В стаята струеше слънчева светлина, изпълваше помещението и ги подканваше да се понесат по нея. Радост. Дива радост.
Тримата се изправиха едновременно. Вторачиха се един в друг с отворени уста, застинали в безмълвен тържествуващ възглас. После се прегърнаха: Беате остана полузаклещена между Хари и Бьорн. Продължиха да ликуват с едва приглушени възклицания, предпазливо си плеснаха ръцете, а Бьорн Холм увенча веселието им с танц, който — поне според Хари — далеч надхвърляше възможностите на обикновен фен на Ханк Уилямс: безупречно изпълнена лунна походка.
Седемдесет и втора глава
Жълто
Двамата мъже стояха върху нисък обезлесен хълм между църквата в Манглерю и магистралата.
— Наричахме мястото землянка или скривалище — разказваше единият, облечен в рокерско яке, и отметна настрани дългата си рядка коса. — През лятото идвахме и изпушвахме до дупка всичко, до което се бяхме докопали. И то на петдесетина метра от полицейския участък. — Той се усмихна носталгично. — Аз, Ула, Те-Ве, неговата приятелка и още няколко души. Славни времена бяха!
Погледът на мъжа се зарея в далечината, докато Рогер Йендем записваше разказа му.
След известно лутане журналистът успя да издири Юле в клуб по мотоциклетизъм в Алнабрю, където — оказа се — Юле се хранел, спял и прекарвал живота си на свободен човек. Мърдал само до близкия магазин за хранителни стоки, за да си купи тютюн и хляб. Йендем и преди бе ставал свидетел как затворът прави хората зависими от позната обстановка, рутина и сигурност. Изненадващо за Йендем, Юле сравнително бързо се съгласи да говори за миналото си. Думата катализатор се оказа "Белман".
— С Ула бяхме гаджета. Страшно много се кефех, защото всички в Манглерю си падаха по нея — Юле кимна в потвърждение на собствените си думи. — Но той беше направо луд по нея.
— Микаел Белман ли?
— Не, другият. Сянката му. Бийвъс.
— Какво се случи?
Юле разпери ръце. Йендем забеляза белезите по ръцете му: затворник, който непрекъснато прелита между дрогата на свобода и дрогата в затвора.
— Микаел Белман ни изпържи, че крадем бензин, a аз имах по-раншна условна присъда за хашиш и ме прибраха на топло. Там слуховете за връзката му с Ула стигнаха до мен. Когато ме освободиха, възнамерявах да отида при нея, но Бийвъс ме причака и ме преби почти до смърт. Каза, че Ула била негова и на Микаел, но не и моя. Ако съм припарел близо до тях… — Юле "преряза" брадясалото си гърло с показалец. — Пълен психопат и изобщо много зловеща история. Нито един проклетник от компанията не ми повярва, че Бийвъс е бил на косъм да ми види сметката. И как да ми повярват? Всички го знаят като идиот с течащи лиги, който редовно се мъкне след Белман.
— По-рано спомена нещо за хероин — напомни Рогер.
Когато интервюираше хора във връзка с присъди за злоупотреба с наркотични вещества, винаги се стараеше ди употребява общоизвестните названия на наркотиците, за да избегне евентуални недоразумения, понеже жаргонните наименования се меняха бързо и често се различаваха по значение в отделните квартали. Например "smack" в "Ховсетер" означаваше "кокаин", в "Хелерюд" — "хероин", а на остров Абилдсьо — всякаква дрога, която те кара да полетиш.