— През лятото, когато ме закопчаха, аз, Ула, Те-Ве и мацката му потеглихме на пътешествие с мотори. От Копенхаген взехме половин кило жълто. Рокерите като мен ги проверяваха на всеки граничен пункт, затова изпратихме момичетата да се движат отделно пред нас. Майка му стара, бяха толкова готини, наконтени с летни рокли, синеоки и всяка с половин кило жълто в сливата си. Продадохме повечето в Твайта.
— Много си откровен — отбеляза Рогер, докато записваше, сложи "слива" в скоби, за да напише обяснението ѝ после, и добави "жълто" в графата синоними на "хероин".
— Давността е изтекла и никой не може да ни търси отговорност. Важното е, че пипнаха дилъра от Твайта и му предложиха да му намалят присъдата, ако изпорти кой го е снабдил с дрогата. И, разбира се, той се възползва от офертата, плъхът му с плъх.
— Откъде знаеш?
— Как откъде! Пичът ми разказа всичко няколко години по-късно, когато заедно лежахме в дрънголника. Снесъл на полицаите не само имената, но и адресите на всички ни, включително на Ула. Липсвало само да им продиктува ЕГН-тата ни. Изкарахте голям късмет, че преустановиха разследването — така ми каза.
Рогер записваше с трескава бързина.
— Познай кой от участъка в "Стовнер" е поел случая. Кой е разпитал дилъра; кой е дал изрична препоръка разследването да приключи, случаят да изпадне от купчината и да се потули; кой е спасил кожата на Ула?
— Предпочитам ти да отговориш на тези въпроси, Юле.
— С най-голямо удоволствие: крадецът на чужди мадами Микаел Белман.
— Само още един въпрос — увери го Рогер със съзнанието, че е стигнал до критичната точка и предстои да получи отговор на съмнението си дали цялата тази история може да бъде потвърдена и от друго лице. — Знаеш ли името на този дилър? За него вече не съществува риск, а и нямам намерение да го споменавам.
— Питаш ме дали съм склонен да го изпържа? — разсмя се гръмогласно Юле. — С най-голямо удоволствие!
Продиктува името, а Рогер отгърна на следващата страница и го записа с големи букви. Усети как се усмихва, побърза да се вземе в ръце и си възвърна сериозното изражение. И все пак вкусът се очертаваше дълготраен сладкият вкус на триумфа, когато пръв хвърлиш медийна бомба.
— Благодаря ти за помощта — кимна Рогер.
— Аз трябва да ти благодаря. Само се погрижи да смажеш Белман и сме квит.
— Чакай да те питам нещо от чисто любопитство. Защо дилърът ти е признал, че те е натопил?
— Защото се страхуваше.
— От кого?
— Знаеше твърде много и искаше и други хора да узнаят историята, ако ченгето реши да изпълни заплахите си.
— Да не би Белман да е заплашвал дилъра?
— Не Белман, а сянката му. Предупредил го, че само да спомене името на Ула още веднъж, ще му напъха в устата нещо, което ще я затвори завинаги.
Седемдесет и трета глава
Арест
В шест и пет волвото "Амазон" на Бьорн Холм сви пред трамвайната спирка до Държавната болница. Сигюр Алтман чакаше с ръце, пъхнати в джобовете на дебелото си вълнено палто. Хари му махна от задната седалка да се качва отпред. Сигюр и Бьорн се запознаха и волвото се спусна по "Рингвайен", а оттам продължи на изток към кръстовището "Синсен".
Хари се наведе напред между двете седалки.
— Представи си го като експеримент, каквито провеждахме в часовете по химия. Разполагаш с всички вещества, необходими за осъществяването на химична реакция, ала ти липсва катализаторът — външният компонент, искрата, която да задейства реакцията. Получих много информация и ми трябваше нещо да ме насочи как да свържа всички сведения. В ролята на мой катализатор влезе психопат: убиец с прозвището Снежния човек. И бутилка в бар. Нещо против да запаля?
Мълчание.
— Ясно. Е…
Минаха през тунела в квартал "Брюн" и поеха нагоре към кръстовището "Рюен" и Манглерю.
Застанал върху незастроената земя, Трюлс Бернтсен гледаше нагоре към склона, където се намираше домът на Белман.
Странно защо той, който толкова често бе вечерял, играл и спал зад онези стени, докато бяха юноши, не бе стъпвал там нито веднъж, откакто Микаел и Ула се настаниха да живеят в къщата като семейство.
По една-единствена причина: не го бяха канили.