Понякога Трюлс се спотайваше в следобедния мрак за да я зърне: нея, недостижимата, която никой не може да има. Никой освен него, принца: Микаел. От време на време той се питаше дали Микаел се досеща и затова не го кани в дома им. Или самата Ула се е досетила и е подхвърлила завоалирано на Микаел, че Трюлс Бернтсен, макар да са израснали заедно, не е подходяща компании за тях, особено сега, когато кариерата на Микаел набира скорост и е препоръчително да подбират социалната си среда, да се срещат с отбрани хора, да изпращат подходящи послания с поведението си. От стратегическа гледни точка не е разумно да допускат в обкръжението си призраци от миналото, които да им напомнят за неприятни събития.
Да знаеше Ула колко добре я разбира Трюлс! Само недоумяваше защо досега тя не се е уверила в едно: Бийвъс никога не би ѝ навредил. Тъкмо напротив. Нима не бе доказал колко държи на нея и на Микаел, защитавайки ги през всичките тези години? Бдеше над безопасността им, отзоваваше се при нужда, разчистваше кашите. Грижеше се за щастието им. Ето така проявяваше Бийвъс любовта си.
Тази вечер прозорците светеха. Дали празнуват нещо? Навярно се хранят, смеят се и пият вина, каквито магазинът за алкохол в Манглерю никога не зарежда, и говорят изискано. Дали Ула се усмихва с онази усмивка, дали очите ѝ — толкова красиви, че те боли, когато те погледнат, — отново сияят? Дали Ула ще погледне на него с други очи, ако той спечели пари и забогатее? Дали? Нима е толкова просто?
Бийвъс постоя още малко върху голия парцел, изоран от експлозия. После си тръгна.
Волвото на Бьорн Холм величествено се включи в кръговото кръстовище в "Рюен".
Табела указваше отклонението за Манглерю.
— Къде отиваме? — понита Сигюр Алтман и се подпря на вратата.
— Където ме посъветва Снежния човек — отвърна Хари. — А именно: назад във времето.
Подминаха отклонението.
— Насам — посочи Хари и Бьорн зави.
— По Е6?
— Да, поемаме на изток. Към Люсерен. Познаваш ли района, Сигюр?
— Красиво е, но какво…
— Ето оттук започва цялата история. Преди много години пред местна дискотека Тони Лайке, мъжът, снимки от чийто пръст ти показах днес, се целува с Мия, дъщерята на ленсман Скай, близо до горичката. Уле, също влюбен в Мия, излиза от дискотеката, за да я потърси, и ги сварва. Ядосан и съсипан, Уле се нахвърля върху навлека — любимеца на девойките Тони Лайке. Неочаквано Тони се проявява в нова светлина. Усмихнатият чаровен флиртаджия изчезва. На негово място се появява звяр. И точно като хищните животни, усетили заплаха, Тони напада Уле с ярост и жестокост, които парализират и Уле, и Мия, и всички спуснали се да ги разтърват. Гневът го заслепява, той вади нож и отрязва половината от езика на Уле. После неколцина мъже успяват да го озаптят. И макар Уле да е невинен, позорът белязва него. Обрича го завинаги да носи клеймото на несподелената любов, разголена пред всички, излага го на унижението да претърпи поражение в традиционните борби за девойките в селските райони в Норвегия, а неразбираемата му реч винаги ще му напомня за загубата му. Затова Уле решава да избяга. Следиш ли историята, Сигюр?
Алтман кимна.
— Минават много години, Уле се установява на ново място, намира си работа, където колегите го харесват и уважават заради добросъвестното му отношение към задълженията. Сдобива се с приятели — е, немного, но достатъчно. Важното е, че не са чували за предисторията му. В живота му липсва само жена. Има приятелки. Запознава се с тях в сайтове, по обяви във вестници, а понякога — макар и рядко — в някой бар. Но те не се задържат при него. Не заради физическия му недъг, а защото той неизменно носи на плещите си поражението като чувал с лайна. То струи от цялото му поведение: маниерът му на говорене свидетелства за ниска самооценка, Уле непрекъснато очаква да бъде отблъснат и посреща с мнителност опитите на жени да му показват, че го харесват. И, разбира се, всички жени бягат, когато усетят смрадта на пораженческата нагласа. Един ден се случва нещо. Той среща жена, която не го зарязва, след като са прекарали една нощ заедно. Дори му позволява да изживее сексуалните си фантазии: правят секс в изоставена фабрика. Той я кани на ски в планината — първи сигнал, че подхожда сериозно към връзката им. Жената се казва Аделе Ветлесен. Съгласява се, макар и малко неохотно.
Бьорн Холм зави до депото "Грьонму", откъдето се издигаше мръсен дим.
— Навярно са си прекарали добре по време на преходи в планината. Или пък Аделе е започнала да се отегчава от компанията му: приятелите ѝ я описват като непрестанно търсеща натура. И така, двамата отсядат в "Ховасхюта", където вече са се настанили петима души: Марит Улсен, Елиас Скуг, Боргни Стем-Мюре, Шарлоте Лол и болнатн Иска Пелър, която проспива цялата вечер в отделна стая. След вечеря туристите запалват камината, някои отварят бутилка червено вино, други предпочитат да си легнат. Сред оттеглилите се са Шарлоте Лол и Уле. Той се свива в спалния си чувал и чака своята Аделе. Но Аделе предпочита да остане с компанията. Вероятно е започнала да усеща зловонието. По-късно вечерта в хижата пристига още един гост. Въпреки шумните разговори Уле различава нов мъжки глас в трапезарията и се вцепенява. Този глас присъства в най-ужасните му кошмари и в най-блажените му фантазии за мъст. Не може да е той, невъзможно е. Уле напряга слух. Гласът говори с Марит Улсен, после заговаря Аделе. Уле чува как тя се смее. Постепенно гласовете им заглъхват. Всички освен тях двамата си лягат в съседната стая. Будни остават само Аделе и мъжът с познатия глас. После до Уле стигат звуци отвън, той се промъква до прозореца и ги вижда, вижда сластолюбивата ѝ физиономия, разпознава любовните ѝ стонове. И знае, че невъзможното ще се случи; историята се повтаря. Защото Уле разпознава мъжа, застанал зад Аделе, готов да я обладае. Това е той: Тони Лайке.