— Какво, по дяволите, означава това?
В седем часа — централата на КРИПОС тъкмо се пробуждаше — в кабинета на Хари влетя бесният Белман с дипломатическо куфарче в едната и "Афтенпостен" в другата ръка.
— Ако говориш за вестника, шефе…
— За него говоря, да! — Белман плясна вестника върху бюрото пред Хари.
Заглавието заемаше половината страница: "КАВАЛЕРА АРЕСТУВАН ТАЗИ НОЩ". Още в деня, когато в зала "Один" измислиха това прозвище на издирвания убиец, то изтече в пресата. Всъщност арестуваха Кавалера не през нощта, а надвечер, ала ленсман Скай намери време да пусне съобщение до медиите чак след полунощ — тогава телевизиите вече бяха излъчили последните за деня новинарски емисии, а редакторите затваряха броевете си. В краткото комюнике не се съобщаваха часът и обстоятелствата около ареста, а само че Кавалера, в резултат от неуморната работа на ленсманската служба, е бил заловен пред старото читалище в Ютре Енебак.
— Какво означава това? — повтори Белман.
— Че полицията е тикнала един от най-опасните убийци в норвежката история зад решетките — отвърна Хари и се опита да повдигне седалката на стола си.
— Полицията ли? — процеди Белман. — Или ленсманската служба в… — наложи се да направи справка във вестника—… в Ютре Енебак?
— Какво значение има? Нали убиецът е заловен. — Хари продължаваше да търси лоста, с който да нагласи стола си. — Как работи това нещо?
Белман отстъпи на няколко крачки и затвори вратата.
— Чуй ме добре, Хуле.
— Какво стана с "Хари"?
— Затваряй си устата и слушай внимателно. Знам как се е стигнало дотук. Говорил си с Хаген и той е отказал да извърши ареста на Кавалера от името на Отдела за борба с насилието. И си решил, щом не можеш да запишеш победа, поне да докараш нещата до равен мач. Позволил си на някакъв прост селяндур, който не отбира нищичко от разследване на убийство, да се накичи с чужди лаври.
— Аз ли, шефе? — попита Хари и погледна невинно Белман със сините си очи. — Все пак едно от телата на жертвите беше открито в неговия район. Струва ми се нормално ленсманът да е провел самостоятелно разследване, защото познава местните. Така е стигнал до онази история с Тони Лайке. Мен ако питаш, шапка му свалям за добре свършената работа.
Пигментните петна по челото на Белман преливаха последователно във всички цветове на дъгата.
— Даваш ли си сметка, че урони престижа ми пред Министерството? Поверяват ми разследването по случая, минават седмици без никакъв резултат. И изведнъж някакъв си провинциалист ни оставя да му дишаме праха!
— Мм — Хари дръпна лоста нагоре и облегалката се отпусна рязко назад. — От твоите уста не звучи добре, шефе.
Белман опря длани о бюрото, наведе се напред и подхвана през зъби, докато пръски слюнка летяха към Хари:
— Надявам се и следващата новина да не ти прозвучи добре, Хуле. Още днес следобед съмнителна бучка, открита в дома ти, ще замине за лабораторен анализ, който ще установи, че става дума за опиум. С теб е свършено!
— А после, шефе?
Хари се залюля на стола, като продължаваше да се бори с лоста.
— Какво имаш предвид? — намръщи се Белман.
— Как ще обясниш на журналистите и на министъра защо точно в деня след извършването на обиска в жилището ми — датата фигурира върху заповедта, издадена от твое име, — където сте открили опиум, ти решаваш да ме привлечеш в екипа си и дори ми осигуряваш специален статут сред колегите. Ще тръгнат приказки: щом ръководителите на КРИПОС действат така, какво чудно има, че ленсман от провинцията, чиято съпруга готви на затворниците в единствената налична килия, се е справил по-успешно със залавянето на опасен убиец?
Белман мигаше ли, мигаше с отворена уста.
— Готово! — Хари се отпусна на удобно нагласената облегалка с доволна усмивка и присви очи заради мощната въздушна струя, изтласкана от затръшнатата врата.
Слънцето се плъзна над гребена на скалата. Кронгли спря моторната шейна, слезе и се приближи до Рой Стиле, застанал до щека, забита на голяма дълбочина в снега.
— Е?
— Май открихме мястото. Навярно това е щеката, с която Хуле е обозначил мястото.
Стиле, комуто съвсем скоро предстоеше да се пенсионира, никога не бе хранил амбиции за професионално израстване, ала гъстата му бяла коса, твърдият поглед и спокойният глас често му отреждаха в хорските очи длъжността на местния ленсман, а не на редови служител, помощник на Аслак Кронгли.
— Мислиш ли? — попита Кронгли.
Стиле го заведе до ръба на пропастта и посочи. И там долу, сред камъните, Кронгли видя преобърнатата шейна. Погледна през бинокъла. Изпод шейната се подаваше обгоряла ръка.