— Да му се не види — промърмори полугласно той. Или най-сетне. А може би и двете.
Сутрешните гости на "Стоп Пресен!" започнаха да се изнасят един по един. Неочаквано Бент Нурбьо чу прокашляне, вдигна очи от "Ню Йорк Таймс", свали си очилата, присви очи и направи опит за неубедително подобие на дежурна усмивка.
— Гюнар.
— Бент.
Обичаят да се поздравяват, произнасяйки името на другия, двамата бяха запали от членството си в Ложата на свободните зидари. Ритуалът неизменно извикваше в Хагеновото съзнание асоциация със срещащи се мравки, които обменят мирисно вещество.
Началникът на Отдела за борба с насилието седна, но не съблече връхната си дреха.
— По телефона ми каза, че си открил нещо.
— Един от журналистите ми изрови ето това — Нурбво плъзна кафяв плик по масата към Хаген. — Микаел Белман е потулил провинение на съпругата си, свързано с наркотици. Случаят е с изтекла давност и двамата не могат да бъдат подведени под съдебна отговорност, но що се отнася до пресата…
— … няма им се размине — довърши Хаген и взе плика.
— Смятай Белман за обезвреден.
— Е, поне ще постигнем някакво споразумение. Той също ме държи с някои неща. Впрочем, може изобщо да не се наложи да използвам компромата. Снощи ленсманът от Ютре Енебак срина самочувствието на Белман.
— Прочетох. Сигурно вече и от Министерството са запознати, нали?
— Там, по високите етажи, хем четат вестници, хем внимават накъде ще задуха вятърът. Благодаря ти все пак.
— Няма защо. Нали сме приятели, помагаме си.
— Кой знае, може някой ден да ми потрябва — Гюнар Хаген прибра плика във вътрешния си джоб.
Не получи отговор. Бент Нурбьо се бе върнал към започнатата статия за млад чернокож американски сенатор на име Барак Обама. Авторът на материала съвсем отговорно твърдеше, че някой ден този сенатор ще стане президент на Съединените щати.
Кронгли се приземи върху сипея в пропастта и извика на другите, че е долу и развързва въжето.
Плазовете на моторната шейна, марка "Arctic Cat", стърчаха във въздуха на три метра от него. Кронгли си проправи път през снега, като машинално запомняше къде стъпва и какво пипа, защото най-вероятно се намираше на местопрестъпление. Приклекна. Изпод плазовете се подаваше ръка. Позна шейната, която се олюляваше върху два камъка. Пое си дъх и я обърна на ребро.
Мъртвецът лежеше по гръб. Кронгли не успя да разбере дали е мъж, или жена, защото главата бе премазана между шейната и камъните и приличаше на оглозгана от раци. И без да докосва тялото, Кронгли знаеше, че то се е превърнало в желеподобна маса, в крехко, сякаш обезкостено месо; че торсът е смачкан, а тазовите и коленните кости — стрити на прах. Кронгли не би разпознал мъртвеца, ако не бе видял червената фланелена риза. И самотния изгнил кафяв зъб, подаващ се от долната челюст.
Седемдесет и шеста глава
Преосмисляне
— Какво казваш? — извика Хари и притисна слушалката още по-силно към ухото си, все едно проблемът бе в качеството на връзката.
— Казах, че трупът под моторната шейна не е на Томи Лайке — повтори Кронгли.
— А чий?
— На Од Ютму, местен вълк единак и планински водач. Не смъкваше червената си фланелена риза от гърба си. Познах шейната му, а изгнилият зъб в устата му сложи окончателно край на съмненията ми. Един Господ знае къде се е дянала зъбната му шина.
Ютму. Зъбна шина. Хари си спомни разказа на Кая как някакъв местен я закарал с шейната си до "Ховасхюта".
— А пръстите? — попита Хари. — Не са ли изкривени?
— Изкривени са. Клетият Ютму страдаше от хроничен артрит. Белман ме помоли да те информирам лично. Maй си се надявал на друга новина, а, Хуле?
Хари оттласна стола си от бюрото.
— Е, не очаквах да ми съобщиш точно това. Възможно ли е да е било злополука, Кронгли?
Още щом зададе въпроса, си отговори сам: през онази нощ нямаше облаци, грееше луна и дори без фарове шофьорът на шейната е щял да види пропастта, особено ако познава отлично района и кара съвсем бавно, както стана ясно от едва триметровото отклонение от въображаемия вертикал, спуснат от ръба на бездната.
— Забрави, Кронгли. По-добре ми кажи къде има следи от изгаряне.
След кратко мълчание гласът на ленсмана се появи в слушалката:
— По ръцете и гърба. Кожата на ръцете му се е спукала и отдолу се показва червена плът. Овъглени са части от гърба. Между лопатките забелязахме дамгосан знак…