Хари затвори очи и извика пред вътрешното си око фигурата от печката в хижата: релефно изображение на елен. Димящите парчета месо.
— … прилича на елен. Има ли друго, Хуле? Ако не, тук ни чака доста…
— Това е всичко, Кронгли. Благодаря.
Хари затвори. Поседя, потънал в дълбок размисъл. Мъртвецът в пропастта не се оказа Тони Лайке. Това променяше отделни щрихи, но не и цялостната картина. Явно и Ютму бе паднал жертва на Алтмановата жажда за мъст, защото вероятно бе застанал на пътя му. Имаха пръст от Тони Лайке, ала къде се намираше останалата част от тялото му? Внезапно го осени прозрение: дали наистина Лайке е мъртъв? Ами ако Сигюр Алтман го е затворил някъде, на място, което знае само той?
Хари набра номера на ленсман Скай.
— Мълчи като риба — съобщи Скай, предъвквайки нещо в устата си. — Щял да говори само с адвоката си.
— А той е…?
— Юхан Крун. Знаеш ли го? Прилича на малко момче и…
— Познавам го отлично.
Хари позвъни в кантората на Крун. Секретарката го свърза с адвоката. Гласът на Крун звучеше едновременно любезно и резервирано — точно както трябва да говори професионален адвокат, когато се обади човек от обвинението:
— Съжалявам. Освен ако не разполагате с конкретна информация, която да удостовери, че моят клиент държи затворен друг човек и застрашава живота му, като отказва да съобщи местонахождението му, не мога да ви разреша да разговаряте със Сигюр Алтман, господин Хуле. Отправените към него обвинения са много сериозни и едва ли има нужда да ви обяснявам, че съм длъжен да защитавам интересите му по най-добрия начин.
— Съгласен съм с вас. Не се безпокойте.
Приключиха разговора. Хари погледна през прозореца към центъра. Столът му тук несъмнено беше много удобен, ала очите му търсеха стъклената фасада на Главното управление в квартал "Грьонлан".
Набра друг номер. В слушалката изчурулика благия глас на Катрине Брат.
— След няколко дни ще ме изпишат — похвали се тя.
— Мислех, че си в болницата по собствено желание.
— Така е, но въпреки това формално трябва да ме изпишат. Очаквам с нетърпение да изляза. Предложиха ми работа в участъка, след като ми изтече болничният.
— Чудесно.
— По конкретен повод ли ме търсиш?
Хари ѝ обясни.
— И сега трябва да откриеш Тони Лайке без помощта на Алтман, така ли? — попита Катрине.
— Да.
— Идеи откъде да започна?
— Само една. След изчезването на Тони проверихме къде е нощувал в района на Юстаусе. На пръв прочит не открихме нищо. По-задълбочена проверка пък показа, че името му фигурира едва в две-три хижи. Струва ми се странно, защото знаем, че е бил запален планинар.
— Може да е бил гратисчия. Нощувал е в хижите, без да вписва името си и без да плаща.
— Не ми прилича на такъв тип — възрази Хари. — Питам се дали не си е купил собствена хижа.
— Това ли е всичко?
— Да. Впрочем чакай, провери дали ще откриеш с какво се е занимавал Од Ютму през последните си дни.
— Още ли си необвързан, Хари?
— Що за въпрос?
— Днес ми звучиш някак обвързан.
— Така ли?
— Да. Но ти отива.
— Сериозно?
— Щом питаш: не!
Аслак Кронгли изправи вцепенения си гръб и огледа сипея.
Един от почистващата група извика повторно с осезаемо разтревожен глас:
— Насам!
Аслак изруга под нос. Оперативната група приключи: извадиха тялото и шейната на Од Ютму от пропастта. Акцията отне много време и сили, защото до сипея можеха да стигнат единствено, като се спуснат с въже, а това не беше никак лесна работа.
През обедната почивка един полицай разказа какво му подшушнала камериерката, почистила хотелската стая на Расмус Улсен, съпруга на убитата депутатка: забелязала петна от кръв по чаршафите. Сигурно следи от менструална кръв, предположила първоначално тя, ала после разбрала, че докато Расмус Улсен бил отседнал в хотела, съпругата му се намирала в "Ховасхюта".
— Може господин Улсен да е поканил някоя местна в стаята си или пък сутринта съпругата му да се е отбила при него и да са скрепили брачния мир с помирителен секс — контрира Кронгли.
— Никак не е сигурно дали кръвта е била от менструация — промърмори събеседникът му.
— Насам! — викаше сега разтревоженият глас.
Да им се не види макар! Аслак Кронгли искаше да се прибере вкъщи, да вечеря, да си направи кафе, а после да поспи. Да загърби цялата тази гадост. Вече покри дълговете си в Осло и се зарече изобщо да не се връща в онова блато. Този път ще изпълни намерението си.
Доведоха и полицейско куче, за да не пропуснат нито една част от тялото на Ютму. Неочаквано животното се спусна върху сипея и залая ожесточено, застанало на сто метра от Аслак по стръмнината. Аслак се поколеба.