Хари се върна в болницата. Сьос още не си бе тръгнала. Завари я да чете списание и да яде ябълка. Хари огледа набъбналата купчина цветя лешояди.
— Виждаш ми се изморен, Хари — отбеляза Сьос. — Прибирай се вкъщи.
— Аз ли? — позасмя се той. — Ти се прибирай. Достатъчно време стоя тук сама.
— Не бях сама — усмихна се загадъчно тя. — Познай кой дойде.
— Извинявай, Сьос — въздъхна Хари, — но напоследък ми се насъбраха прекалено много гатанки.
— Йойстайн!
— Йойстайн Айкелан?
— Да! Донесе млечен шоколад. Не за татко, а за мен. Съжалявам, но го изядох целия.
Тя се засмя и очите ѝ се изгубиха зад гънките на вдигнатите бузи.
След малко Сьос излезе да се поразтъпче, а Хари погледна телефона си: две пропуснати повиквания от Кая. Избута стола до стената и отпусна глава назад.
Седемдесет и седма глава
Отпечатъци
В десет и десет преди обяд хеликоптерът се приземи върху възвишението на запад от Халингскарве. В единайсет локализираха хижата, толкова добре скрита, че дори да знаеха приблизителното ѝ местоположение, не биха я открили без помощта на Йенс Рат. Каменната къща бе кацнала върху източния склон на планината, на завет и на височина, което я предпазваше от падащи лавини. С помощта на мазилка строителите бяха слепили по-дребни камъни, донесени от околността, към два големи скални отломъка, образуващи едната странична и задната стена. Липсваха ярко изразени прави ъгли. Прозорците напомняха бойници, вкопани дълбоко в стената. Слънцето дори не се отразяваше в тях.
— На това му викам аз хижа — отбеляза Бьорн Холм, свали си ските и мигом потъна в снега до колене.
Хари обясни на Йенс, че повече не се нуждаят от услугите му; помоли го да се върне в хеликоптера и да изчака там заедно с пилота.
— Някой съвсем скоро е изринал снега пред вратата — забеляза Хари.
Без да се противи, обикновеният катинар на вратата отстъпи почти веднага пред козия крак в ръката на Бьорн.
Двамата мъже си свалиха плетените ръкавици и надянаха латексови, а после нахлузиха сини найлонови калцуни върху ботушите си. Чак след като се екипираха така, влязоха.
— Ау — подвикна тихо Бьорн.
Цялата хижа се свеждаше до една-единствена стая с размери пет на три метра. С прозорците, подобни на илюминатори, и с компактните, заемащи малко място мебели напомняше стара капитанска каюта. Подът, стените и таванът бяха облицовани с груби, необработени дъски, боядисани с няколко пласта бяла боя, за да отразяват оскъдната светлина, която влизаше в хижата. Семпъл кухненски плот с мивка и долап под нея заемаше цялата дясна къса стена. Насред помещението се мъдреше самотен стол с петна от боя. Пред единия прозорец стоеше захабено писалище, изпъстрено с издълбани в дървото инициали и стихотворения. До лявата, по-дълга стена, където се виждаше оголен задният скален къс, имаше черни печка. Явно с цел отоплението на помещението да протича по-ефективно, кюнецът на печката правеше завой вдясно, а после продължаваше нагоре. Кошницата за дърва беше пълна с брезови клонки и вестници за разпалка. По стените висяха карти на района и една на Африка.
Бьорн надзърна през прозореца над писалището.
— На това му викам аз гледка. Оттук се вижда половин Норвегия!
— Да не се бавим повече — подкани го Хари. — Пилотът ни даде два часа. Откъм брега се задавала облачна система.
Както обикновено, Микаел Белман стана в шест и се разбуди със сутрешна тренировка на бягащата пътека в мазето. Пак сънува Кая — този път седнала отзад на мотоциклет, обгърнала с ръце мъж, от който Белман видя единствено каска и забрало. Тя се усмихва щастливо с острите си зъби и му махва, преди мотоциклетът да отпраши. Впрочем този мотоциклет не е ли неговият? От неговото мазе ли са го откраднали? Белман не вижда регистрационния номер, защото дългата ѝ коса се ветрее пред задната табела на возилото.
След тренировката Белман си взе душ и се качи да закуси. Както обикновено, Ула бе оставила сутрешния вестник до чинията му. Микаел го вдигна с треперещи ръце и лошо предчувствие. Явно поради липса на снимки на Сигюр Алтман, наречен Кавалера, бяха публикували снимка на ленсман Скай, застанал пред службата си с кръстосани ръце и зелена шапка с дълга козирка — същински ловец на мечки. Заглавието гласеше "Кавалера арестуван?". Изданието отпечатваше и снимка на разбитата моторна шейна с пояснението "Откриха още един труп в Юстаусе".