Погледът на Белман трескаво се спусна надолу по колонките в търсене на думата "КРИПОС" или — което би било още по-лошо — на собственото си име. На първата страница не намери нищо. Добре.
Разтвори вестника да прегледа остатъка от статията. И там прочете името си, придружено и със снимков материал:
Оглавяващият разследването на КРИПОС, Микаел Белман, беше изключително лаконичен. Отказа да прави изявления, преди органите на реда да са разпитали Кавалера. Не пожела да коментира и факта, че именно ленсманската служба в Ютре Енебак е заловила заподозрения:
— Най-общо мога да кажа, че полицейската работата е екипна — като щафетата. За нас, от КРИПОС, не е толкова съществено кой преминава по най-живописното и любимото на публиката трасе.
Последното не биваше да го казва. Журналистите и читателите неминуемо ще усетят фалша, защото изявлението му отдалеч смърдеше на поражение.
И въпреки всичко Белман не възприемаше положението си като безизходно. Защото ако Юхан Крун не го бе излъгал в телефонния разговор вчера, пред Белман се откриваше златна възможност да поправи грешката си. Нещо повече: да обърне нещата в своя полза и да пробяга триумфално най-живописното трасе. Белман, разбира се, очакваше Крун да поиска висока цена, ала не се тревожеше, защото не той, Микаел, а ловецът на мечки, Хари Хуле, и Отделът за борба с насилието ще трябва да я платят.
Служител от затвора отвори вратата към стаята за посещения и направи знак на Микаел Белман и Юхан Крун да влязат пред него. С обосновката, че разговорът няма характер на официален разпит, Крун настоя да го проведат на неутрален терен. Понеже беше изключено Кавалера да напусне територията на окръжния затвор, Крун и Белман се споразумяха да използват една от стаите, предназначени за срещи между затворниците и техните близки. Вътре нямаше нито камери, нито микрофони, нито дори прозорци. Личеше все пак, че някой е направил плах опит да внесе известен уют с плетена покривка върху масата и бродирано пано на стената. В тази стая затворниците обикновено се срещаха с приятелките и съпругите си и пружините на дивана, целия в петна от сперма, бяха толкова износени, че Белман видя как Крун буквално потъна, когато седна.
Сигюр Алтман вече се бе настанил на стол до масата. Белман предпочете да седне на другия стол, за да се намира на еднаква височина с Алтман. Мършавото лице, хлътналите в черепа очи, издадената напред долна челюст и изпъкналите зъби на арестанта събудиха у Белман асоциации с измъчени евреи от Аушвиц и филма "Пришълецът".
— Разговорът ни няма официален характер — напомни Белман. — Затова съм длъжен да предупредя, че не се до пуска водене на бележки, както и цитиране на казаното на друго място и при други обстоятелства.
— Същевременно вие сте длъжни като страна на обвинението да се придържате към стандартните условия, при които се прави признание — отвърна Крун.
— Имате думата ми.
— За което най-покорно благодаря, но какво друго ще ни предложите освен нея?
— Друго ли? — По лицето на Белман се изписа снизходителна усмивка. — Какво искате да направя? Да подпиша писмено споразумение ли?
"Проклет наглец!" — изруга наум Белман.
— Ако обичате — Крун плъзна към него лист хартия.
Белман прегледа набързо съдържанието му.
— Този документ няма да бъде показван никъде освен при крайна необходимост — увери го Крун. — След като изпълните вашите задължения по уговорката ни, документът ще ви бъде върнат. А това… — той му подаде химикалка —… е "С. Т. Дюпон" — най-добрата писалка на пазара.
Белман я взе и я сложи върху масата пред себе си:
— Ако историята си я бива, може и да подпиша.
— Ако на това място е извършено престъпление, престъпникът е разчистил дяволски добре — Бьорн Холм сложи ръце на кръста си и огледа помещението.
С Хари преровиха всички чекмеджета и шкафове в търсене на следи от кръв и пръстови отпечатъци. Бьорн бе разположил лаптопа си върху писалището, а към него бе включил скенер за отпечатъци с големината на кибритена кутийка — някои летища вече използват такива устройства за идентификация на пътниците. Досега обаче всички пръстови отпечатъци, открити в хижата, принадлежаха на един човек: на Тони Лайке.
— Продължавай — окуражи го Хари. Коленичил под мивката, той развиваше тръбите. — Тук някъде трябва да е.
— Кое?
— Не знам. Нещо.
— Ако ще продължаваме, трябва да се постоплим.
— Запали печката.
Бьорн Холм приклекна до печката, отвори вратичката и започна да къса и да мачка на топка страници от вестниците в кошницата.