— Ти какво предложи на Скай, за да се включи в играта ти? Лошо му се пише, ако истината излезе наяве.
— Напротив. Скай не рискува нищо. Изявленията му пред пресата напълно отговарят на истината. Друг е въпросът, че журналистите си направиха погрешни заключения. Полицейският правилник не налага забрана на ленсманската служба да извършва арести. Не се наложи да му предлагам каквото и да било в замяна. Скай ми призна, че Белман му е по-неприятен от мен. Оказа се достатъчно убедителна причина да ми помогне.
— И няма други подбуди?
— Е, разказа ми за дъщеря си, Мия. Животът ѝ не се стекъл по най-благоприятния начин. В такива случаи всички родители търсят конкретна причина, която да обясни нещастието на детето им. Според Скай нощта пред читалището, когато Тони отрязал езика на Уле, белязала Мия за цял живот. Злонамерени хора пуснали слухове, че Мия и Уле са били гаджета и когато Уле я спипал с Тони в гората, двамата били увлечени в нещо повече от невинни целувки. В очите на Скай главната вина за проблемите на Мия носят Уле и Тони.
— Накъдето и да се обърнеш — все жертви — поклати глава Бьорн.
Хари се приближи до Бьорн и протегна ръка. В шепата си държеше парченца от нещо като метална нишка, изрязана от мрежа.
— Намерих го под сифона. На какво ти прилича?
Бьорн пое парчетата и ги огледа внимателно.
— Какво е това? — извика неочаквано Хари.
— Кое?
— Вестникът! Снимката е от пресконференцията за Иска Пелър!
Бьорн Холм погледна страницата от вестника. Вече бе използвал горната част за разпалка.
— Да му се не види! Прав си.
— Може да са останали отпечатъци върху първ…
Хари погледна в печката. Вътре нужната му страницата вече гореше.
— Съжалявам — сви рамене Бьорн. — Но ще проверя другите страници.
— Добре. Питам се как са се озовали тук толкова дърва.
— Защо?
— В радиус от три километра наоколо няма нито едно дърво. Някъде трябва да е складирал цяла купчина. Ти провери вестника, а аз ще се поразходя.
Микаел Белман гледаше изпитателно Сигюр Алтман. Не му допадаше студеният поглед на арестанта, кокалестото му тяло, прекалено издадените напред зъби, отсечените движения и неизбежното фъфлене. Ала макар да не харесваше Сигюр Алтман, Белман гледаше на него като на спасител и благодетел. Защото всяка дума от устата на Алтман представляваше крачка към победата.
— Навярно докладът на Хари Хуле ви е запознал с предполагаемия ход на събитията — подхвана Алтман.
— Говорите за доклада на ленсман Скай — поправи го Белман. — И за неговата версия за случилото се.
— Както предпочитате — усмихна се Алтман. — Хари ми представи история, удивително близка до реалността. За жалост обаче той посочи едно-единствено доказателство, годно да издържи в съда: отпечатъците ми в дома на Тони Лайке. Но какво пречи например да съм го посетил, за да си побъбрим за доброто старо време?
— Да не разчитате, че съдебните заседатели ще повярват на това обяснение? — попита Белман.
— Смятам се за човек с благонадеждно излъчване Но… — устните на Алтман се разтеглиха и оголиха венците му —… след днешната ни среща изобщо няма да заставам пред никакви заседатели, нали?
Под планински заслон Хари намери купчина дърва, покрита със зелен брезент. Забеляза дръвник със забита в него брадва, а до нея — нож. Огледа се и разрови снега с крак. Не се виждаше нищо интересно. Кракът му обаче улучи нещо: празна бяла ролка. Хари се наведе и я вдигна Върху ролката пишеше "десетметров медицински бинт" Какво търсеше той тук?
Наклони глава и известно време разглежда дръвника Дървото бе потъмняло от проникнала в него течност. Погледът му се премести върху ножа с гладка жълта дръжка. Какво търси нож върху дръвник? За присъствието му вероятно можеха да се измислят много обяснения и все пак..
Опря лявата си длан о дръвника така, че остатъкът от отрязания му среден пръст да се намира върху дървената повърхност, а другите четири притисна надолу към странѝцата на дръвника.
Внимателно отвори ножа с два пръста. Острието режеше като бръснач. По него имаше следи от веществото, което хората с професията на Хари винаги търсят на местопрестъпление. Хари се изправи и хукна през дълбокия сняг като елен.
Влетя в хижата. Бьорн вдигна глава от компютъра.
— Още отпечатъци от Тони Лайке — обобщи той резултата от изследванията си с въздишка.
— Върху острието на този нож има кръв — задъхано съобщи Хари. — Провери за отпечатъци.
Бьорн пое внимателно ножа, посипа черен прах върху гладкото жълто дърво и предпазливо духна.