— Тук има само един комплект отпечатъци, но затова пък са отлични. Може да открия и епителни клетки.
— Супер!
— Ще ми обясниш ли?
— Който е оставил тези отпечатъци, е отрязал пръста на Тони Лайке.
— Нима? И кое те…
— Върху дръвника има кръв, а открих и ролка от бинт за превръзка на раната. Този нож ми изглежда познат. Виждал съм го… на размазана снимка. Забит в шията на Аделе Ветлесен.
Бьорн Холм подсвирна тихо, притисна специално фолио към дръжката на ножа, та прахът да се полепи по него, и сложи фолиото върху скенера.
— Сигюр Алтман, може да си наел добър адвокат, за да измисли обяснения за отпечатъците ти върху бюрото на Лайке, ала искам да чуя какво ще обясниш за отпечатъците ти върху този нож — заканително прошепна Хари.
Бьорн натисна "търси" и двамата приковаха очи в синята линия, която малко по малко запълваше белия правоъгълник.
Готово…
Намерено 1 съвпадение.
Бьорн Холм избра "покажи".
Хари остана втрещен от резултата.
— Все още ли смяташ, че притежателят на тези отпечатъци е отрязал пръста на Тони? — попита Бьорн Холм.
Седемдесет и осма глава
Договорката
— След като видях как Аделе и Тони се чукат като животни пред клозета, всичко се завърна; всичко, което бях успял да погреба и което — така ме уверяваха психолозите — бях оставил зад гърба си. Всъщност се оказа точно обратното. Омразата се развилня като звяр, завързан години наред. Бях подхранвал този звяр, бях го оставил ди порасне и изведнъж той се откъсна от оковите, по-силен от всякога. Хари се оказа прав: действително имах намерение да накарам Тони Лайке да изпита същото унижение, което ми бе нанесъл.
Сигюр Алтман погледна ръцете си и се усмихна:
— Но теорията на Хари е правилна само дотук. Изобщо не съм искал да убивам Аделе Ветлесен. Целях единствено да подроня авторитета на Тони пред всички, особено пред бъдещите му роднини и най-вече пред дойната крава Галтунг, съгласил се да финансира авантюристичния проект на Тони в Конго. Защо му е на Тони да се жени за невзрачна жена като Лене Галтунг, ако тя няма такъв баща?
— Така е — усмихна се Микаел Белман, за да му покаже одобрение.
— Затова написах на Тони писмо от името на Аделе. В него тя му съобщава, че е забременяла и иска да задържи детето. Ала като бъдеща самотна майка се налага да мисли за финансовата страна на нещата и срещу известна суми няма да разгласява от кого е детето. Поисках му четиристотин хиляди като начало и насрочих среща на паркинга зад магазин "Лефдал" в град Сандвика в полунощ два дни по-късно. Изрично го предупредих да не се появява без парите. После съчиних от негово име писмо до Аделе. Тони я молеше да се срещнат на мястото, което определих в другото писмо. Познавайки Аделе, написах писмото така, че да ѝ прозвучи съблазнително, надявайки се, разбира се, двамата да не са си разменили нито имена, нито телефони, та да не ме разобличат, преди да постигна целта си. В единайсет часа вечерта отидох на мястото на срещата с колата ми. Заех позиция да снимам. По план трябваше да запечатам срещата, независимо дали приключи със скандал, или със секс, и да изпратя на Андерш Галтунг снимковия материал, придружен с обяснителен разобличаващ текст. И нищо повече. — Сигюр погледна Белман и повтори: — И нищо повече.
Белман кимна, а Алтман продължи:
— Тони подрани. Паркира, слезе от колата си и се огледа. После се скри в сенките под дърветата към реката. Аз се спотаих под волана. После се появи и Аделе. Свалих прозореца, за да ги чувам. Тя постоя, почака, започна да поглежда нетърпеливо към часовника си. Неочаквано Тони застана зад нея — съвсем близо, направо се чудех как не го е забелязала. Видях как извади голям ловджийски нож и го опря в гърлото ѝ. Тя се опитваше да се освободи, докато той я влачеше към колата си. Отвори вратата и тогава забелязах, че седалките са покрити с найлон. Не чувах какво ѝ говори, ала извадих фотоапарата и го настроих да снима с приближение. Видях как той пъхна химикалката в ръката ѝ и я насили да пише под негова диктовка.
— Пощенската картичка от Кигали — веднага включи Белман. — Планирал е всичко предварително. Искал е Аделе Ветлесен да изчезне.
— Започнах да снимам. Не мислех за нищо друго. Внезапно видях как той замахна и заби нож в шията ѝ. Не можех да повярвам на очите си. От раната бликна кръв и опръска предното стъкло.
Двамата събеседници сякаш съвсем забравиха Крун, който дишаше трудно.
— Тони изчака малко, без да вади ножа от шията ѝ. Сякаш искаше да източи всичката ѝ кръв. После я вдигна, изнесе я от колата и я пъхна в багажника. Преди отново да се качи, спря и подуши въздуха. Беше застанал под уличка лампа и видях свирепо облещените му очи и зловещата му усмивка, познати ми до болка от вечерта пред дискотеката, когато той ме повали и вкара нож в устата ми. Тони тръгна от паркинга с трупа на Аделе в багажника, а аз останах още дълго там, вцепенен от ужас, неспособен да помръдна. Знаех, че вече не мога да изпратя компрометиращите снимки нито на Андерш Галтунг, нито на когото и да било. Защото току-що бях станал съучастник в убийство.