Сигюр отпи внимателно малка глътка от чашата с вода пред себе си и потърси с поглед Юхан Крун. Адвокатът му кимна.
— От правна гледна точка не сте били съучастник и убийството на Аделе Ветлесен — обясни Белман. — В най-лошия случай са щели да ви обвинят в опит за изнудване или измама. Можели сте да спрете дотам и въпреки евентуални негативни последствия да се обърнете към полицията. Освен това сте разполагали и със снимки, доказващи думите ви.
— Пак нямаше да се отърва. От опит би трябвало да знам колко агресивно реагира Тони Лайке, когато някой се опита да го притисне, и въз основа на този епизод от моето минало щяха да ме обвинят, че съвсем умишлено съм предизвикал убийството на Аделе Ветлесен.
— А на вас впрочем не ви ли мина през ум какво би могло да се случи? — попита Белман и игнорира предупредителния поглед, с който Крун го стрелна.
Сигюр Алтман се усмихна:
— Нима не е странно, инспекторе, че често собствените ни размисли се оказват най-неведоми за самите нас и най-бързо отлетяват от паметта ни? Честно казано, не си спомням какво точно очаквах да се случи.
"Защото така ти изнася" — помисли си Белман, но само кимна и произнесе окуражително "ммм", уж знак на признателност, задето Алтман му открива нови хоризонти в познанието за човешката психика.
— В продължение на няколко дни обмислях следващия си ход — продължи арестантът. — После се върнах в "Ховасхюта" и откъснах от книгата за гости страницата с имената и адресите на нощувалите в хижата през онази нощ. Съчиних ново писмо до Тони. Знам какво си направил, написах му. Видях как изчука Аделе Ветлесен в "Ховасхюта". Знам защо я уби. Поисках му пари, за да мълча, и подписах писмото "Боргни Стем-Мюре". Пет дни по-късно прочетох във вестника, че носителката на това име е намерена убита в мазе. Всичко трябваше да приключи дотам. Очаквах полицията да се заеме сериозно с разследването и да стигне до Тони. Нали работата ви е да залавяте престъпници.
Сигюр Алтман повиши глас. Белман беше готов да се закълне, че в очите на арестанта зад кръглите очила проблеснаха сълзи.
— Но вие не разполагахте с никакви следи, тънехте в пълно затъмнение. Затова се наложи да продължа да захранвам Тони с нови и нови жертви, да го заплашвам, представяйки се за следващия човек от списъка. Изрязвах снимки на жертвите от вестниците и ги окачвах на стената в стаята в изоставената фабрика "Кадок" заедно с копия от писмата, които бях писал от тяхно име. След всяко убийство на Тони му изпращах ново писмо, чийто автор претендираше, че е съчинил всички предишни послания и знае колко живота тежат на съвестта му. Всеки следващ "изнудвач" искаше съответно по-голяма сума, за да мълчи. — Алтман се наведе напред и продължи с дълбоко огорчение: — Направих го, за да ви дам възможност да го заловите. Всеки убиец греши в даден момент, нали? С нарастване броя на жертвите нараства и вероятността да бъде заловен.
— Но същевременно той усъвършенства уменията си — вметна Белман. — Не забравяйте, че Тони Лайке има опит във физическата разправа. Не може да си бил толкова време наемен войник в Африка, без да си изцапаш ръцете с кръв. Впрочем и вашите ръце не са останали чисти.
— Моите ли? — извика възмутено Алтман с внезапна ярост. — Вмъкнах се в дома на Тони, за да се обадя на Елиас Скут и да подхвърля поредната следа на полицията. Не аз, а вие, дето не си вършите работата, си изцапахте ръцете с кръв! Курви като Аделе и Мия, убийци като Тони, ето тези хора са…
— Стига толкова, Сигюр — Юхан Крун се изправи. — Хайде да направим кратка почивка, искаш ли?
Алтман затвори очи, вдигна ръце и поклати глава.
— Добре съм, нищо ми няма. Предпочитам да приключим по-бързо.
Юхан Крун погледна клиента си, после Белман и пак седна.
Алтман си пое пресекливо дъх и продължи:
— След третото убийство Тони трябва да се е досетил, че зад посочените податели в писмата се крие друг. И въпреки това той продължи да ги убива, и то с нарастваща жестокост. Сякаш искаше да ме изплаши, да ме накара да се оттегля, да ми покаже, че е способен да убие когото си поиска и накрая да стигне до мен.