— Трябва да се връщаме — отсече Хари и усети как косите му се изправят. — Веднага. Не Алтман е убиецът.
— А кой е?
— Тони Лайке.
— Вие, естествено, сте прочели във вестниците, че Тони Лайке е освободен от ареста, защото е представил алиби — каза Белман. — По времето, когато Боргни и Шарлоте умират, Лайке се е намирал на друго място и има свидетели, готови да го потвърдят.
— Не знам нищо за алибито на Тони — възрази Сигюр Алтман и скръсти ръце. — Знам едно: видях го как забива нож в шията на Аделе, а всички мними податели на писмата, които му изпратих, загинаха непосредствено след като Тони ги прочете.
— Осъзнавате ли, че това ви прави съучастник в убийство?
Юхан Крун се прокашля:
— А ти осъзнаваш ли, че сключи сделка, която ти осигурява — на теб и на КРИПОС — залавянето на истинския убиец и слага край на всичките ти служебни неволи? Ще обереш всички лаври, а Сигюр ще свидетелства в съдебната зала, че е видял как Тони Лайке убива Аделе Ветлесен. Всичко останало не бива да напуска пределите на тази стая.
— И твоят клиент остава на свобода?
— Такава е уговорката ни.
— Ами ако Лайке е запазил писмата и реши да ги покаже в съда? Ще възникне сериозен проблем.
— Точно затова имам чувството, че писмата няма да се появят в съдебната зала — усмихна се Крун. — Нали, господин главен инспектор?
— А снимките на Аделе и Тони? — обърна се Белман към Алтман.
— Изгоряха в пожара в "Кадок" — отвърна арестантът. — Заради онзи проклетник Хуле.
Микаел Белман кимна. Вдигна писалката "С. Т. Дюпон". Олово и стомана. Сериозна тежест. Ала след като допря писеца до листа, подписът му сякаш сам се изписа върху хартията.
— Благодаря — каза Хари. — Край.
В отговор чу пращене. После в ушите му се разнесе единствено равномерното бучене на хеликоптера, леко заглушавано от слушалките. Хари отдалечи микрофона от устата си и погледна навън.
Закъсняха.
Току-що разговаря по радиостанцията с кулата на летище "Гардермуен". От съображения за сигурност служителите в кулата разполагаха с достъп до повечето информация от летището, включително списъците с пътници, и потвърдиха, че Од Ютму е излетял вчера с предварително резервирания си билет за Копенхаген.
Земята бавно се движеше под краката на Хари.
Представи си как Лайке застава пред гишето за летищен контрол с паспорта на мъжа, когото е подложил на изтезания и убил. Служителят зад гишето вероятно е проверил само дали името в паспорта съвпада с регистрираното в системата име на пътника и — ако изобщо е погледнал снимката в паспорта, — му е направила впечатление шината върху зъбите на възрастния човек. После служителят е погледнал да провери дали и титулярят на билета носи такава шина. И наистина, върху изкуствено боядисаните в кафяво зъби на Тони Лайке е стояла същата шина, вероятно огъната и орязана така, че да прилегне към безупречната му челюст.
Хеликоптерът навлезе в дъждовен облак, който избухна при удара с плексигласовата кабина, и по стъклото на илюминаторите потекоха вади. Само след секунди облакът изчезна, все едно никога не е съществувал.
Пръстът.
Тони Лайке сам бе отрязал пръста си и го бе изпратил на Хари в последен опит да отклони вниманието от себе си, като го подведе, че е мъртъв. Така несъмнено бе целил разследващите да го забравят, да го зачеркнат от заподозрените и той да потъне в прашните архиви. Дали случайно бе избрал да се раздели с онзи пръст, който бе изгубил и Хари, или съвсем съзнателно искаше да заприлича на него?
Но как бе умъртвил Боргни и Шарлоте, щом имаше желязно алиби за часовете на техните убийства?
Още преди известно време у Хари се загнезди смътно подозрение, ала той го отхвърли, защото хладнокръвните убийци — хора със сериозни психически отклонения, в същинския смисъл на думата окаляни в поквара, представляват рядкост. Дали все пак в убийствата не е замесен още един човек? Дали обяснението за алибито на Лайке не е съвсем просто: имал е съучастник?
— Мамка му! — изруга високо Хари и микрофонът, прикрепен към слушалките му, изпрати последната сричка до трите други комплекта в хеликоптера.
Йенс Рат го изгледа изпод вежди. Навярно Рат имаше право: в момента Тони Лайке отпива от питието си, докато в скута му седи екзотична мадама, и се усмихва самодоволно, задето е измислил изход.
Седемдесет и девета глава
Пропуснати повиквания
В два и петнайсет хеликоптерът кацна на "Фурнебю" — затвореното летище на двайсет минути от центъра. Хари и Бьорн веднага поеха към КРИПОС. Хари попита рецепционистката защо нито Белман, нито другите от разследващия екип вдигат телефоните си. Жената обясни, че са на оперативка.