— А защо нас никой не ни е извикал? — промърмори Хари, докато крачеше забързано по коридора, а Бьорн подтичваше зад него.
Бутна вратата, без да почука. Седем глави се обърнаха към влезлите. Осмата — на Микаел Белман — се намираше и без друго с лице към вратата, защото титулярят ѝ седеше в дъното на продълговатата маса. Досега присъстващите бяха гледали именно него.
— Лаурел и Харди! — бодро ги приветства Белман и по доволството в гласа му Хари отгатна, че екипът ги е коментирал в тяхно отсъствие. — Къде се губите?
— Докато вие тук си играете на Снежанка и седемте джуджета, ние ходихме в хижата на Тони Лайке — отвърна Хари и се отпусна върху свободен стол до срещуположния край на масата. — Имаме важни новини. Хванали сме не когото трябва. Убиецът не е Алтман, а Тони Лайке.
Хари нямаше конкретни очаквания към реакцията на присъстващите, ала се оказа неподготвен за пълното равнодушие, изписано по лицата им.
Главният инспектор се облегна назад в стола с дружелюбно-въпросителна усмивка.
— Ние ли сме хванали не когото трябва? Ако не ме лъже паметта, ленсман Скай извърши ареста на Сигюр Алтман. А колкото до името на убиеца, за нас то отдавна не е новина. Малко си назад с информацията, Хари.
Погледът на старши инспектора се спря на Ердал, на Пеликанката и после се върна върху Белман, докато Хари усилено разсъждаваше. Стигна до единственото възможно обяснение:
— Алтман ви е казал, че убиецът е Лайке. Знаел е през цялото време.
— Не просто е знаел. Подобно на Тони Лайке, който предизвика лавината, сгромолясала се върху "Ховасхюта", Сигюр Алтман е предизвикал серията от убийства, само че несъзнателно. Скай е арестувал невинен човек, Хари.
— Невинен ли? — Хари поклати глава. — Видях с очите си снимките във фабриката, Белман. Алтман е замесен в цялата история. Просто още не съм разбрал как.
— Но ние разбрахме. Предлагам засега да оставиш говоренето на нас… — устните на Белман се подготвиха за думата "възрастните", но той не я произнесе и продължи по друг начин: —… които разполагаме с цялата фактология, и да се включиш, когато се осведомиш за всички новости по случая. Става ли? Бьорн, и ти ли си съгласен? Добре, тогава продължаваме. Тъкмо обяснявах, че е съвсем възможно Лайке да е имал помагач, извършил две от убийствата. За тях Лайке има алиби: намирал се е на бизнес срещи и десетина души могат да го потвърдят.
— Хитро е постъпил, гаднярът му с гадняр! — отбеляза Ердал. — Досещал се е, че полицията ще свърже убийствата, и се е подсигурил с алиби за две от тях, та подозренията срещу него да паднат автоматично и за останалите убийства.
— Да — потвърди Белман. — Но кой би могъл да е този съучастник?
Покрай ушите на Хари минаха десетки предположения, коментари и въпроси.
— Тони Лайке не е убил Аделе Ветлесен, за да избегне плащането на исканата от нея сума — намеси се вещо Пеликанката, — а защото се е страхувал, че ако новината за бременността ѝ се разчуе, Лене Галтунг ще сложи край на връзката им и Тони ще се сбогува завинаги с милионите, които татко Галтунг му е обещал за проекта в Конго. Затова трябва да си зададем въпроса кой друг е имал изгода от ликвидирането на тази опасност.
— Другите инвеститори в проекта! — извика младеж с гладко лице. — Трябва да проверим финансовите дружки на Лайке.
— Проектът на Тони Лайке в Конго действително е на път да пропадне — потвърди Белман. — Но инвеститорите са свикнали да печелят и да губят пари. Никой от тях не би се замесил в убийство, за да обезпечи десетпроцентовия си дял от проекта. Освен това съучастникът на Лайке със сигурност е негово доверено лице — и в личен, и в професионален план. Да не забравяме впрочем, че Боргни и Шарлоте са убити с едно и също оръжие. Как се наричаше то, Хари?
— Ябълката на Леополд — отвърна беззвучно Хари, все още зашеметен.
— Малко по-силно, ако обичаш.
— Ябълката на Леополд.
— Благодаря. Оръжието е купено от Африка, където Лайке е служил като наемен войник. Най-логично ми се струва Лайке да е използвал услугите на бивш свой колега от армията. Предлагам да започнем оттам.
— Тогава защо не е наел този човек да му свърши цялата черна работа? — попита Пеликанката. — Ако не си беше изцапал ръцете с другите убийства, щеше да има алиби за всички престъпления.
— И изгодна отстъпка за количество — обади се мъжът с мустак като на Фритьоф Нансен. — А и наемните убийци получават най-много доживотна присъда.