— Никой ли не знае за това?
Тя взе хартията от масата и си избърса носа.
— Удивително е колко лесно е да излъжеш хората, когато те ти позволяват. А може просто да са си затворили очите. За тях това не беше от значение. Прислужницата на Галтунг просто е износила детето му, какво толкова?
— А после? Не се ли грижехте за Лене?
— Грижех се, разбира се — сви рамене тя. — Кърмех я, хранех я, сменях пелени, спях с нея. Учех я да говори, възпитавах я… Но всички знаехме, че това е временно, чо един ден ще трябва да се откажа от нея.
— Така ли направихте?
Тя се засмя горчиво.
— Нима една майка може да се откаже от рожбата си? Виж, дъщерята може да се отрече от майка си. Лене ме презира заради постъпката ми, заради това, което съм, Но ето какво стана: направи същото като мен.
— Тръгна след неподходящ мъж?
Жената вдигна рамене.
— Знаете ли къде е? — попита Хари.
— Не. Знам само, че замина при него.
Хари отпи от кафето си.
— Знам къде е краят на света.
Жената мълчеше.
— Ако ми помогнете, ще се опитам да ви я доведа.
— Няма да успеете.
— Струва си да се пробвам. — Хари извади лист и го сложи пред нея. — Какво ще кажете?
Тя прочете написаното и вдигна глава. Сълзите от тюркоазените ѝ очи бяха размазали грима и той се стичаше на вадички по хлътналите ѝ бузи.
— Закълнете се, че ще доведете момичето ми невредимо вкъщи, Хуле. Закълнете се и ще ви дам съгласието си, Хари я изгледа продължително.
— Кълна се.
Навън си запали цигара и се замисли над думите ѝ. Нима една майка може да се откаже от рожбата си? Сети се за Од Ютму, занесъл снимка на сина си в скривалището си. Виж, дъщерята може да се отрече от майка си. Дали наистина? Хари издуха цигарен дим във въздуха. А той?
Застанал до щанда със зеленчуци в любимата си пакистанска бакалница, Гюнар Хаген гледаше смаян старши инспектора от отдела си.
— Искаш отново да заминеш за Конго, за да намериш Лене Галтунг, така ли? И това отново не е свързано с убийствата?
— Като миналия път — потвърди Хари и взе зеленчук, който виждаше за пръв път в живота си. — Отивам във връзка с издирването на изчезнало лице.
— Доколкото ми е известно, Лене Галтунг е обявена за изчезнала само от жълтата преса.
— Вече и от биологичната си майка.
Хари извади лист от джоба на палтото си и показа подписа на Хаген.
— И как очакваш да обясня в Министерството, че започваме издирването ѝ в Конго?
— Имаме следа.
— Каква следа?
— Във "Вижте и чуйте" прочетох, че Лене Галтунг си е боядисала косата в керемиденочервено. Дори не знам дали съществува такъв цвят според общоприетата номенклатура, но вероятно съм го запомнил именно защото звучи странно.
— Какво си запомнил?
— Че същият цвят е посочен в паспорта на Юлияна Верни от Лайпциг. В началото на разследването бях помолил Гюнтер да провери дали в паспорта ѝ има печат от Кигали. Полицаите не откриха нищо, защото паспортът ѝ беше изчезнал. Сигурен съм, че го е взел Тони Лайке.
— И?
— И го е дал на Лене Галтунг.
Хаген пусна глава китайско зеле "бок чой" в кошницата за пазаруване и поклати глава.
— Смяташ, че писанията из жълтите вестници са достатъчно основателна причина да пътуваш за Конго, така ли?
— Почакай да разбереш какво откри Катрине Брат за последните новости около Юлияна Верни.