Хаген тръгна към касиера.
— Верни е мъртва, Хари.
— В последно време и мъртвите започнаха да пътуват. Оказа се, че Юлияна Верни — или по-скоро жена с къдрава коса в керемиденочервено — си е купила самолетен билет от Цюрих за края на света.
— Какво означава това?
— За Гома, Конго. Излита утре сутрин.
— Значи ще я арестуват на летището, защото ще открият, че пътува с паспорта на жена, починала преди повече от два месеца.
— Консултирах се с Международната организация за гражданска авиация. Казаха ми, че понякога отнема година, преди да изтрият от регистрите номера на паспорта на починал човек. Прочие, човек с паспорта на Од Ютму спокойно може да пристигне в Конго. Норвегия не е подписала споразумение за сътрудничество с Конго, а там не е проблем да си платиш и полицията да те остави на мира.
Докато чакаше касиера да въведе кодовете на покупките, Хаген разтри слепоочията си в отчаян опит да предотврати настъпващото главоболие.
— Звънни на колегите в Цюрих да хванат Лене Галтунг на летището.
— Не, шефе. По-добре да я проследим. Тя ще ни отведе право при Тони Лайке.
— Ще ни отведе право в пропастта, Хари.
Хаген плати, взе покупките си и излезе на мократа ветровита "Грьонланслайре", където минувачите бързаха с вдигнати яки и наведени глави.
— Не разбираш, шефе. Брат откри, че преди няколко дни Лене Галтунг изтеглила всички пари от сметката си в Цюрих. Два милиона евро. Тази сума е твърде скромна, за да покрие разходите по миннодобивния проект на Тони Лайке, но ще им стигне на първо време, докато нещата около тях поутихнат.
— Това са само спекулации.
— За какво са ѝ според теб два милиона евро в суха наличност? Хайде де, шефе, няма да имаме друг шанс. — Хари ускори крачка, за да не изостава от началника си. — В Конго е много лесно да изчезнеш. Тази шибана държава е голяма колкото Западна Европа и цялата ѝ територия се състои от джунгли, където бял човек не стъпва. Ако не действаме сега, Лайке ще те преследва в кошмарите ти, шефе.
— Аз не сънувам кошмари като теб, Хари.
— А сподели ли с близките на жертвите колко спокойно спиш, шефе?
Гюнар Хаген се сепна.
— Извинявай, шефе. Прекалих.
— Така е. Всъщност не разбирам защо продължаваш да мрънкаш за моето разрешение. Досега липсата му не те е спирала.
— За да си мислиш, че ти решаваш, шефе.
Хаген го изгледа предупредително. Хари сви рамене:
— Дай ми картбланш, шефе. После ще ме уволниш за нарушение на служебна забрана. Ще поема цялата вина, не се притеснявай.
— Така ли?
— И без това възнамерявам да подам оставка.
Хаген го изгледа продължително.
— Добре. Заминавай тогава.
И продължи пътя си.
— Наистина ли? — Хари забърза след него.
— Да. Впрочем бях съгласен от самото начало.
— И защо не ми го каза?
— Приятно ми беше да си мисля, че аз решавам.
ДЕВЕТА ЧАСТ
Осемдесет и трета глава
Краят на света
Присъни ѝ се, че стои пред затворена врата и чува самотен вледеняващ писък на птица от гората. Странно. А слънцето грее ли, грее. Тя отваря вратата…
Кая се сепна. Беше заспала върху рамото на Хари. Избърса слюнката от ъглите на устата си. Командирът на полета съобщи, че след броени минути ще кацнат на летището в Гома. Тя погледна през прозореца. Сива ивица от изток предвещаваше началото на нов ден. Излетяха от Осло преди цели дванайсет часа. След още шест се очакваше да кацне самолетът от Цюрих с мнимата Юлияна Верни на борда.
— Питам се защо Хаген се съгласи толкова лесно да проследим Лене — промърмори Хари.
— Навярно си му представил убедителни аргументи — прозина се Кая.
— Мм. Но ми се стори доста спокоен. Според мен държи коз, който му гарантира, че няма да му посегнат служебно.
— Може да е научил нещо компрометиращо за човек от Министерството.
— Или за Белман. Дали не знае за връзката ви?
— Съмнявам се — Кая се вторачи в мрака. — Тук няма никакво осветление.
— Явно токът е спрял. Но летището сигурно разполага със самостоятелно електрозахранване.
— Каква е тази светлина в далечината? — Кая посочи червеникавите отблясъци на север от града.
— Нирагонго. Лавата осветява небето.
— Наистина ли? — Кая долепи нос до илюминатора.
Хари пресуши чашата с вода.
— Хайде да преповторим плана.
Кая кимна и изправи седалката на креслото си.